Лавов купол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
[[Картинка:Pelean Eruption-numbers.svg|дясно|мини|300п|1-пепелна колона, 2-[[вулканична пепел]], '''3-лавов купол''', 4-вулканична бомба, 5-пирокластитен поток, 6-основа от застинала лава и пепел, 7-скална основа, 8-магмопроводящ канал, 9-магмена основа, 10-[[дайка]]]]
'''Лавовият купол (вулканичен купол, лавово кубе, вулканично кубе)''' представлява [[вулкан]]ично образувание, подобно на [[хълм]], формирано от гъста, лепкава, бавно бликаща [[лава]] на върха на отдушника на един вулкан. Може да се развие както в [[кратер]]а на върха, така и посклоновете на вулкана, далеч от кратера. Среща се във вулканичните региони по целия свят.
 
== Формиране ==
 
Лавовите куполи могат да се образува на всякакви места, свързани с вулканична дейност. Те често се срещат в рамките на кратерите на големи съставни вулкани, но не са ограничени до този тип обекти. Нерядко се появяват и по фланговете на вулканите. Могат да бъдат напълно изолирани от други вулканични функции, или да се появят във верига. Всъщност единственият фактор, определящ къде точно ще се формира купол, е магменият канал, по който се издига лавата.<ref name="Domes">{{en икона}} [http://volcano.oregonstate.edu/book/export/html/443 Lava Domes]</ref>
 
Често, поради нелинейната си динамика, лавовите куполи се развиват непредсказуемо и това развитие преминава през няколко етапа - — растеж, колапс, втвърдяване и ерозия. Могат да се образуват при единични, отделни събития или като съчетание от серия избликвания, които ги надграждат, разстилайки се един върху друг. Те могат да нарастват както при върха на купола, така и при основата му. Зависи от това дали лавата се излива от фрактури на повърхността, или навдига предишния материал отдолу нагоре.<ref name="Domes"/> По начина си на формиране лавовите куполи се делят на два вида:
 
=== Ендогенни куполи ===
[[Картинка:Mount Showa-shinzan 01.jpg|ляво|мини|300п|Лавов купол на о. [[Хокайдо]], [[Япония]]]]
[[Картинка:Volcan de Colima Crater con tapon.JPG|ляво|мини|300п|Лавовият купол на вулкана [[Невадо де Колима]], [[Мексико]], където ясно се виждат характерните сипеи по склоновете му (2009)]]
Ендогенните куполи се формират в случаите, когато [[лава]] с висок [[вискозитет]] се излива сравнително бавно от гърлото на вулкана. Образуват се чрез активното издигане на силно вискозната лава, най-често кисела или алкална по състав, около магмопроводящите канали от централен тип. Движението и&#768; се предизвиква от натиска на постъпващия отдолу трудноподвижен материал. Така куполът възниква от непрекъснатата добавка на нови порции движеща се нагоре лава. Поради голямата си гъстота лавата не може да потече надолу по склоновете, натрупва се около отдушника, застива сравнително бързо и образува запушалка над вулканичния канал. Първоначалното малко количество изичаща лава постепенно се избутва нагоре от нови потоци, прииждащи по канала. По този начин запушалката се изтиква и издува лежащите над нея [[Вулканична пепел|пепелни]] и туфови отлагания.<ref name="EB">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/632037/volcanic-dome Encyclopædia Britannica/Volcanic Dome]</ref><ref name="Лекции">{{bg икона}} [http://www.referati.org/lekcii-po-geologiq-1/13061/ref/p22 Реферати/Лекции по Геология/стр.22-23]</ref>
 
Фрактурите, които понякога се появяват във втвърдената вече повърхност, могат да позволят на малки потоци лава допълнително да се разлеят върху фланговете или около основата на купола, но в по-голямата си част растежът представлява просто едно бавно издуване.<ref name="EB"/> При този процес куполът увеличава обема си и се разширява, външната му обвивка се разпуква и от пукнатините лавата може да изтече като дебели потоци.<ref name="Лекции"/> С нарастването на купола отворът, непосредствено под него, бавно се уширява и там започват да попадат застинали вече скални късове. По този начин около основата му се събира купчина ъгловати парчета, [[брекчи]]. Ако раздробяването на черупката на купола продължи, може да се образува купчина отломки, които почти погребват твърдата му част.<ref name="EB"/>
Line 20 ⟶ 19:
=== Екзогенни куполи ===
 
Понякога лавовите куполи се създават от повтарящи се кратки изблици на потоци високовискозна лава от върха. Образуват се от натрупването на последователни порции от тази лава, пробила пътя си от отверстие, разположено близко до сводовата част. Те се натрупват един върху друг, а около централния обем на купола и по близката му повърхност се образуват брекчии от разпукването на затвърдялата периферия под напора на още течна лава от вътрешността.<ref name="EB"/><ref name="Лекции"/> По време на растежа външната повърхност на купола се охлажда и втвърдява. Под натиска на прииждащата отдолу лава тя се разбива и от получените фрактури се разливат нови количества лава.<ref name="USGS">{{en икона}} [http://vulcan.wr.usgs.gov/Glossary/Domes/description_lava_dome.html USGS/Cascades Volcano Observatory, Vancouver, Washington/Description: Lava Domes, Volcanic Domes, Composite Domes]</ref>
 
== Форма и размери ==
Line 35 ⟶ 34:
[[Картинка:Mt st helens dome growth schematic 80-86-fr.svg|дясно|мини|300п|Схема на нарастването на лавовия купол на вулкана [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] в [[САЩ]] между 1980 и 1986 г.]]
[[Картинка:MSH06 aerial crater from north high angle 09-12-06.jpg|дясно|мини|300п|Лавовият купол в кратера на стратовулкана Света Елена, САЩ]]
Лавата, която формира куполите е с висок вискозитет и може да съдържа много широка гама от скали - — от [[базалт]] до [[риолит]]. Този висок вискозитет може да се получи по два начина – или с високи нива на [[силициев диоксид]] в [[магма]]та, или от дегазирането и&#768;. Тя може да съдържа достатъчно [[газ]]ове под [[налягане]], които евентуално да предизвикат експлозия по време на формирането на самия купол. Може да бъде и бедна на газове, а в комбинация с неголямо налягане, лавата се излива бавно по повърхността на купола, или запълва основата му.<ref name="Domes"/><ref name="USGS"/>
 
Вулканичните куполи обикновено се образуват от лавови потоци, съставени от [[андезит]], риолит или [[дацит]], които са склонни да се движат бавно, да нарастват в дебелина и да се придвижват само на къси разстояния от отдушника, преди да застинат. Между [[1980]] и [[1986]] г., вулканичният купол от дацит на връх [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] е нараснал с около 300 m във височина и 1100 метра в диаметър.<ref name="USGS"/>
Line 41 ⟶ 40:
== Елементи ==
 
Лавовите куполи се характеризират с голямо разнообразие от текстури, зависещи в най-голяма степен от състава на лавата и от способността на купола да се деформира и тече.<ref name="Domes"/>
 
* Скални блокове - — Често привидно изглеждат просто като купчина насипани, остри блокове, разделени от големи пукнатини и пространства между тях. В действителност, поради състава си, лавата, която ги формира, има тенденция да се охлажда в големи блокове, вариращи по размер от по-малко от един сантиметър до над пет метра. И въпреки, че те могат да изглеждат случайно разпилени, тяхното разпределение отразява динамиката на изригванията. Често тези блокове са твърде нестабилни и образуват сипеи по фланговете на купола. Такъв е случаят например с изолирания купол ''Chillahuita'' в [[Анди]]те.<ref name="Domes"/>
* Експлозивни ями - — В периферните части на вулканичния купол често се срещат експлозивни ями, свързани с първичния отдушник. Те могат да достигат много метри в дълбочина и да нарушават повърхността на купола. Формирането им се отдава на високото съдържание на [[вода]] и освобождаването на [[пара]]та под повърхността на купола.<ref name="Domes"/>
* Хребети По-често се срещат при лавовите потоци и понякота приличат на застинал поток от типа пахоехое от базалтова лава. Такива ръбове, или хребети, се наблюдават и при някои лавови куполи, а височината им може да достигне до 30 метра. Образуват се под въздействието на сили на налягане, успоредни на потока лава. Формират се в случая, когато външната повърхност на потока има вискозитет, по-висок от този на вътрешността и лавата е достатъчно еластична. Дължината и височината на тези форми зависят до голяма степен от състава на лавата.<ref name="Domes"/>
* Гънки -  — Това са видими гънки, които се получават, когато лавата се разпространява странично, като външната част на потока се охлажда по-бързо, а вътрешната все още е пластична. По-големи гънки често се формират при няколко последователни епизода на охлаждане и последващо фрагментиране.<ref name="Domes"/>
 
== Видове ==
Line 57 ⟶ 56:
=== Нисколавов (тип ''Cerro La Torta'') ===
 
Носи името си от едноименния купол на вулканичния комплекс ''Cerros de Tocorpuri'' между [[Боливия]] и [[Чили]]. Този тип вулканични куполи най-често се среща в Андите. Появяват се предимно на равнинен терен, където лавата се излива навън, но почти не се разтича. Обикновено са плоски отгоре и с почти кръгло сечение. Дебелината и диаметърът им могат да варират значително - — от няколко метра до почти километър в дебелина и от по няколко километра в диаметър. Тези куполи нарастват благодарение на вътрешни процеси, при които лавата запълва центъра на купола в близост до отвора и избутва навън големи по обем слоеве, образувайки луковидна вътрешна структура.<ref name="Domes"/>
 
=== Пелейски ===
 
Кръстен е на емблематичния лавов купол на вулкана [[Монт Пеле]] в [[Мартиника]], образуван през [[1902]] година, който по-късно се срутва. Тези куполи най-често са едностранно стръмни, в план обикновено са кръгли, подобни са на нисколавовите, но върховете им не са плоски. Горната им повърхност е сравнително гладка, прекъсвана от високи, назъбени, вертикални структури и често са обхванати от сипеи от всички страни. Откриват се най-често, свързани с по-големи съставни вулкани.<ref name="Domes"/>
 
=== Хибридни ===
 
Това са лавови куполи, хибриди между лавов купол и лавов поток. Формират се, когато много гъста и лепкава лава потича бавно надолу по страмен склон, изхвърляйки по пътя си искри и горещи капки. В най-добрия случай тя може да премине не повече от няколко километра, макар че някои от по-дългите са успели да пропътуват над 10 километра. Основна тяхна черта е образуването на големи хребети, които често са наблюдавани върху външната повърхност на потока. Куполът ''Chao'', разположен в Андите, е отличен пример за такова хибридно образувание. Формиран е на много стръмен склон, който е позволил на лавата да тече в продължение на почти 14 km по низходяща линия, а височината на предния му фронт е над 700 метра.<ref name="Domes"/>
 
=== Повдигнати ===
Line 73 ⟶ 72:
== Опасности ==
 
Преките ефекти от издигането на вулканичните куполи включват затрупване или разкъсване на съществуващата земна повърхност от самия купол и посипването на прилежащите територии с горещи скални отломки. Поради високата [[температура]] на купола може да бъдат предизвикани пожари[[пожар]]и, ако той се появява в залесен район. Страните на повечето куполи са много стръмни и обикновено са покрити с нестабилно разположени скални отпадъциотломки, образувани по време на застиването на купола, или малко след това. Куполите се издигат достатъчно бавно и лесно могат да бъдат избегнати от хората, но могат да застрашат неподвижните структури.(2)<ref name="USGS"/>
 
Основната опасност, свързана с растежа на вулканичните куполи, са пирокластичните потоци, произведени от експлозии или сривове. Те могат да се появят без предупреждение по време на активния растеж на купола, могат да се движат много бързо и да застрашат живота и имуществото на разстояние до 20 километра от техните източници. Такива пирокластични потоци също могат да предизвикат образуване на лахари[[лахар]]и. Лахарите са каменно-кални потоци, съставени от смес от пирокластични материали, скалисти отломки и вода. Стичат се обикновено по протежение на речни [[Долина|долини]], текат със скорост от десетки метри в секунда, предизвикват сериозни разрушения по пътя си и не могат да бъдат избегнати.(2)<ref name="USGS"/>
 
Когато лавовият купол расте бързо, той става нестабилен и може да се срине, изхвърляйки големи и смъртоносни пирокластични потоци. В действителност точно този вид потоци, образувани вследствие срив на купола, са отговорни за много от най-големите вулканични бедствия в историята. Такава катастрофа е унищожаването през [[1902]] година на град [[Сен Пиер]] на остров Мартиника, известен като „Париж„[[Париж]] на Карибите“[[Карибски регион|Карибите]]“. На 8 май 1902 г. големият и бързо нарастващ лавов купол на планината Монт Пеле се срива и образува голям пирокластичен поток, който достига до града, унищожавайки всичко в него и убивайки всички, като успяват да се спасят само двама души.(3)<ref name="Domes"/>
 
== Източници ==