Томаш Масарик: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x год.→г. (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
С края на Австро-Унгарската империя в 1918 г. победителите в Първата световна война признават Томаш Масарик за лидер на временното чешко правителство. През [[1920]] г. той е избран директно от „чехословашкия народ“ за първия президент на нововъзникналата Чехословакия. След това е повторно преизбиран през [[1927]] и [[1934]] г. и заема тази длъжност до [[14 декември]] [[1935]] година, когато подава оставка, заради лошото си здраве. Негов наследник става [[Едуард Бенеш]].
След смъртта на жена си през [[1923]] г. Масарик прибавя нейното име към своето. Шарлот умира край [[Прага]] по неизвестни досега причини. Двамата имат общо
Томаш Масарик умира от естествена смърт през [[1937]] г. на 87-годишна възраст в град [[Лани]], [[Чехословакия]].
Ред 47:
Томаш Масарик става президент на Чехословакия на [[14 ноември]] [[1918]] г. На тази дата, временното Национално събрание на Чехословашката република го провъзгласява за глава на нововъзникналата страна. Всепризнатият лидер на националноосвободителното движение и страстен привърженик на идеята за обща държава между [[чехи]] и [[словаци]] допринася за този факт с цялата си дейност от края на [[XIX век]]. Организираният от него и съратника му [[Едуард Бенеш]] Чехословашки национален съвет в [[Париж]] е признат още в хода на войната от [[Франция]] и [[Великобритания]] за законен носител на новата държава.
Оптимистични политически очертания на новата държава дава приетата през [[1920]] г. [[конституция]]. В нея се прокрадва старата идея на Масарик, който е син на майка чехкиня и баща словак, за единна чехословашка нация. Официален език става чехословашкият. Конституцията очертава републиканската държавна уредба със строго разпределение на властите и предвидените принципи за взаимен контрол и равнопоставеност. Президентът води умерен курс към чувствителни, за по-голямата част от населението, въпроси свързани със статуса на малцинствата, особено към словаците и немците, както и отношенията между църквата и държавата. Масарик напълно подкрепя външната политика на своя съратник и [[
Политическият успех на [[Хитлер]] в [[Германия]] и неговата целенасочена [[пропаганда]] импулсират националистите сред немското население в [[Судетска област|Судетската област]], които се стремят да копират идейно, политически и целенасочено хитлеристката партия. Те настояват за откъсване на областта от Чехословакия и присъединяването ѝ към [[Третия райх]]. Почувствал опасността от нацистката по форма Судетско-германска партия, Масарик отделя все повече внимание на армията и нейното въоръжаване. Президентът започва да подкрепя и идеята за Дунавска федерация между [[Чехословакия]], [[Австрия]] и [[Унгария]]. Масарик разглежда това обединение като средство за неутрализиране на засилващите се унгарски претенции към [[Закарпатска област|Задкарпатска Унгария]] и на полските искания за [[Тешин]] и като бариера пред натиска на Германия.
На парламентарните избори през май [[1935]] г. Судетско-германската партия на [[Конрад Хенлайн]] се налага като втора политическа сила в страната. Масарик разбира, че съдбовни дни очакват чехословашката [[демокрация]]. Президентът подава оставка веднага след изразеното от политическите сили съгласие приемник на президентския пост да стане посоченият от него Едуард Бенеш. В средата на декември 1935 г. президентският флаг, развявал се 17 години над дома на Масарик в [[Прага]], е спуснат.<ref>Цитирано по: История и цивилизация за 10 клас; Автори: Костадин Грозев, Валери Колев, Тодор Зарков; Урок 12: Новата и възродена държавност. Чехословакия и Полша (1918-1939). София, 2001, стр.56-57.</ref>
През цялото си управление като президент Масарик се наслаждава на почти легендарен авторитет сред чехословашките граждани. За неговите 17 г. като президент той се опитва да приложи идеите си за прогрес и демокрация. Разбиранията му са частично успешни. Като най-голяма негова сполука се счита това, че Чехословакия остава единствената държава в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]] с [[парламентарна демокрация]] в периода между двете световни войни.
Ред 103:
[[Категория:Философи]]
[[Категория:Член-кореспонденти]]
[[Категория:Личности (Бърно)]]
{{Link FA|eo}}
| |||