Война в Персийския залив (1990 – 1991): Разлика между версии

Инвазията в Кувейт, известна също като войната в [[Ирак]] и [[Кувейт]], е един сериозен конфликт между Република Ирак и държавата Кувейт. Изразява се в седем месечната окупация на Кувейт, която впоследствие довежда до пряка военна намеса на САЩ.

Анализатори на Близкия Изток смятат, че Саддам Хюсеин използва петрола за прикритие на истинските си интереси – достъп до 320 км крайбрежна ивица на [[Персийския залив]].

Кувейт е близък съюзник на Ирак по време на войната между Ирак и [[Иран]] и функционира като основно пристанище на страната, след като Басра е затворена заради сраженията. Въпреки това след края на войната, приятелските отношения между на двете съседни страни се обръщат в конфликтни поради икономически и дипломатически причини, чиято кулминация е иракската инвазия в Кувейт.

Липсата на консенсус сред членовете на [[ОПЕК]] подкопава усилията на Ирак да възстанови икономиката си. Според бившия иракски външен министър Тарик Азиз, „всеки един американски долар спад в цената на барел петрол, причинява един милиард американски долари спад в годишните приходи на Ирак, което задейства една остра финансова криза в Багдад”[[Багдад]]”. Между 1985г и 1989г Ирак губи по 14 милиарда годишно заради стратегията на Кувейт за цената на петрола. Кувейт отказва да намали производството си на петрол и това действие Ирак разглежда като акт на агресия срещу него.Все по-напрегнатите отношения между Ирак и Кувейт се задълбочават още повече, когато Ирак твърди, че Кувейт добива петрол в областта на Ирак в [[Румайла]]. Спорът над областта Румайла започва през 1960 г., когато декларация на [[Арабската лига]] бележи границата между Ирак и Кувейт на 2 мили северно от най-южния върх на областта Румайла. Обикновено при общи петролни полета между различни държави съществуват споразумения за експлоатирането на ресурсите. В повечето такива случаи участниците си разделят разходите за производството и приходите като парите са право пропорционални на процентите на собственотта. Ирак и Кувейт нямят такова споразумение – двете страни се стремят да добият колкото се може повече петрол, много над определените от [[ОПЕК]] квоти. Една трета от петролните кладенци на Ирак се намират в [[Румайла]]. По време на ирано-иракската война, иракските операции за добив на петрол намаляват, докато тези на Кувейт се увеличават. През 1989 г., Ирак обвинява Кувейт за използването на усъвършенствани техники за сондиране , които могат да добиват повече петрол от областта Румайла. Според Ирак Кувейт е откраднал иракски петрол на стойност $ 24 милиарда и иска обезщетение. Кувейт съответно отхвърля обвиненията и ги определя като фалшива иракска маневра за оправдаване на военните действия срещу него.На 25 юли 1990 г., само няколко дни преди иракската инвазия, ОПЕК заявява, че Кувейт и [[Обединените арабски емирстваемирств]]а се съгласяват на предложението за ограничаване на дневната производителност на петрол до 1,5 млн. барела, като по този начин следва потенциално преодоляване на различията върху петролната политика между Кувейт и Ирак. По това време повече от 100,000 иракски войници са разположени по границата на Ирак.

На 25.07.1990 посланикът на [[САЩ]] в Ирак се среща със [[Саддам Хюсеин]] и иска обяснение за разположените войски по границата с Кувейт, обяснява също, че отношенията между двете страни е препоръчително да останат приятелски; заявява, че Америка няма становище за арабско-арабски конфликти. [[Ейприл Гласпай]] заявява също, че „САЩ нямат намерение да започват икономическа война с Ирак”, това Саддам Хюсеин възприема като дипломатическа зелена улица за инвазия в Кувейт. По-късно на въпрос на британски журналисти „Защо са постъпили така?” американката отговаря: „Не смятахме, че ще стигне толкова далеч”. Според САЩ Ирак само искал да наложи натиск, за да му се опрости дълга.