Война в Персийския залив (1990 – 1991): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 44:
 
==Инвазията==
На 2 август 1990 г. [[Ирак]] започва инвазията в [[Кувейт]] с четири елитни иракски дивизии на Републиканската гвардия, включително и иракската армия.Основната цел на командосите, разположени на хеликоптери и лодки е да нападнат столицата на Кувейт, докато други части превземат летищата и двете авиационни бази.
В подкрепа на тези звена, иракската армия изпраща 2 ескадрона с хеликоптери, чиято най-важна мисия е транспортиране и подкрепа на иракските командоси в столицата, и впоследствие да подкрепи сухопътните войски. Въпреки това, че Ирак разполага войските си по границата месец преди нападението, кувейтските въоръжени сили не са в бонабойна готовност. Първата индикация е от радар, който отчита движение на иракската армия на юг. Въоръжените сили на Кувейт се противопоставят, но са със значително по-малка численост.
Част от военноморските сили са могли да избегнат залавяне и унищожаване, а 20% от ВВС са изгубени.Въздушната битка с иракските хеликоптери във въздуха се е водила над столицата, нанасяйки тежки загуби на иракските елитни войски. Останалите 80% са били евакуирани в [[Саудитска Арабия]] и [[Бахрейн]].
Отново на 02.08.1990 Ирак обявява Кувейт за своя 19-та провинция. Според американския президент [[Джордж Х. У. Буш]] Ирак възнамерява да нападне Саудитска Арабия и така да вземе контрола над световните запаси на петрол в свои ръце. Организира се международна коалиция срещу окупацията на Кувейт, която цели да върне статута му на суверенна държава и да предотврати появата на световен конфликт. Съветът за сигурност на [[ООН]] издава резолюция, с която налага икономически санкции на Ирак.
В края на първия ден от инвазията, само малки части на съпротивата са останали в страната. До 3 август последните военни части отчаяно се опитват да забавят действията на иракската армия и да защитят възможно най-много обекти в страната си. Въздушна база Али ал-Салим на ВВС на Кувейт е единствената база, все още непревзета на 3 август. На свечеряване, обаче, Али ал-Салим е окупирана от иракските сили. От тогава е само въпрос на време, докато всички военни звена бъдат принудени да се оттеглят или да бъдат унищожени.
Последните няколко кувейтски резервни части на 35-та механизирана бригада, воюват до следобеда на 4 август, останали без боеприпаси и гориво, те са били принудени да се изтеглят обратно в Саудитска Арабия. Така на практика приключва военна съпротива срещу иракската инвазия.
 
===1991година===
В резултат на неспазените условия, определени с резолюция от Съвета за сигурност на ООН, за изтегляне на иракските войски от кувейтската територия, на 24.02.1991 започва операция [[„Пустинна буря”]]. В нея вземат участие 230000 американски военнослужещи. Армиятя на международните сили е разделена на две – едната част е разположена на западната граница на Кувейт, а втората – на южната. Основната атака е бързо движение на частите от [[Франция]], [[САЩ]] и [[Великобритания]] от запад, което има за цел да прекрати връзките между иракските войски в Кувейт и техните бази в Ирак. През това време [[Саддам Хюсеин]] разполага голям брой войници и техника в Кувейт. Тези действия предизвикват изпращането на още 200000 американски войници в Саудитска Арабия. По нареждане на президента Буш е извършена една от най-масираните бомбандировки в историята, като целите са военни обекти в Ирак и Кувейт. Започва същинската война - коалиционните сили успяват да изтласкат иракската войска извън столицата само за 4 дни. Армията на Саддам Хюсеин е победена и принудена да се изтегли, тогава запалва над 700 петролни кладенци в северните части на Кувейт и така предизвиква една от най-страшните природни катастрофи на ХХ век. На 100-ния час след началото на войната президентът Буш обявява примирие и на 06.04.1991 г. е сключен мир.
 
==Резултат==