Национализъм: Разлика между версии

Макар, че горното се отнася до национализма като цяло, негови разновидности могат да повдигнат и други идеологически изисквания: формирането на нацията около определена етническа група (националност), универсален равен правен статут и др. Поради това, национализмът може да се раздели на различни типове.

 

В зависимост от характера на поставените цели, в съвременния свят се формулират няколко типа национални движения<ref name="Sol">Соловьёв А. И. Политология: Политическая теория, политические технологии: Учебник для студентов вузов. — М.: Аспект Пресс, 2001. — 559 с.</ref>. Най-широко се използва класификацията на [[Ханс Кон]], който въвежда понятията ''политически'' и ''етнически'' национализъм<ref name="Kohn">Кон Х. Идея национализма // Ab Imperio: Теория и история национальностей и национализма в постсоветском пространстве. 2001. № 3. С.419.<br />

Кон Г. Национализм: его смысл и история. Дайджест книги. [http://slav.olegern.net/downloads.php?cat_id=17&download_id=416]</ref>. По-голямата част от специалистите (включително самия Кон) считат, че всяка зряла нация съдържа в себе си и двата компонента.

 

 

'''Гражданският национализъм''' (други названия: революционно-демократически, политически, западен национализъм) утвърждава, че легитимността на държавата се определя от активното участие на гражданите и&#768; в процеса на вземане на политически решения, тоест, степента, в която държавата представлява „волята на нацията“. Основният инструмент за определянето на волята на нацията е [[плебисцит]]ът, който може да е под формата на избори, референдум, допитване, открита обществена дискусия и др. При него, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с [[гражданство]]то. Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията<ref name="Kohn"/>, привързаността си към общи политически ценности и общата гражданска култура<ref name="Smith"/>. Същественото е, че нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия<ref name="Dazeglio">„Ние създадохме Италия, сега остава да създадем италианци“ ([[Масимо де Адзельо]])</ref>.

 

* ''Държавен национализъм'' — твърди, че нацията се формира от хора, подчиняващи собствените си интереси на задачата за укрепване и поддържане на силата на държавата. Този вид национализъм не признава независими интереси и права, свързани с полова, расова или етническа принадлежност, доколкото се предполага, че подобна автономия нарушава единството на нацията.

 

* ''Либерален национализъм'' — поставя ударението върху [[Либерализъм|либералните]] ценности и твърди, че съществуват [[общочовешки ценности]], по отношение на които патриотичните нравствени категории заемат подчинено положение. Либералният национализъм не отрича приоритета по отношение на тези индивиди, които са по-близки към общността, но смята, че не трябва да бъде за сметка на други.

 

 

'''Eтнически национализъм''' (други названия: етнонационализъм, културно-етнически, романтичен, източен национализъм) - смята, че нацията се явява фаза от развитието на [[етнос]]а и отчасти се противопоставя на гражданския национализъм. Понастоящем „националистически“ се наричат по правило тези движения, които акцентират на етнонационализма. От неговата гледна точка, индивидите на нацията са обединени от общото наследство, [[език]], [[религия]], [[традиция|традиции]], [[история]], кръвната връзка на основата на общия произход, емоционалната привързаност към земята, така че те всички заедно образуват един [[народ]], кръвнородствено съобщество<ref name="Smith"/>. За да са в основата на национализма, културните традиции и етническата принадлежност трябва да съдържат в себе си общоприетите представи, които са способни да бъдат ориентир за обществото.<ref name="Calhoun">Calhoun C. Nationalism and ethnicity // Annu. Rev. Sociol. 1993. Vol. 19. P. 211. [http://www.columbia.edu/itc/sipa/U6800/readings-sm/calhoun.pdf]{{ref-en}}</ref>