Британско-съветска окупация на Иран: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q541369
Редакция без резюме
Ред 1:
|}{{Средиземноморски театър}}
 
 
|}{{Средиземноморски театър}}
'''Британско-съветската окупация на Иран''', проведена под [[съюзници|съюзническо]]то кодово наименование '''Операция "Съгласие"''', е съвместно реализирана англо-съветска [[Геостратегия|геостратегическа]] инициатива през [[Втората световна война]].
 
Line 10 ⟶ 8:
По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт [[шах]]а [[Реза Шах Пахлави|Реза Пахлави]], който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. [[Съветският съюз]] и [[Великобритания]] окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат южен Иран, а съветските окупират северната част на страната.
 
==Германско-иранските отношения==
==Биографични данни==
В продължение на много десетилетия, иранското и германското правителство са култивиралиизграждат връзки, които влизат в противоречие на имперските амбиции на Великобритания и Руската империя (иа по-късно и СССР). През 1930 годинаг. нацисткаНацистка Германия продължава да ухажва Иран като и предоставя икономически помощи.
Въпреки че Реза Шах Пахлави обявява неутралитет в началото на войната в последствие Иран се превръща във важен геополитически фактор за Великобритания поради наличието на петрол като опасенията на Великобритания са ,че рафинерията в Иран може да попадне в ръцете на Германия
С нашествието на Германия в СССР през юни 1941г. Великобритания и СССР стават формални съюзници ,осигурявайки по-нататъшен тласък на инвазията.С напредването на германската армия в СССР ,"Персийския коридор" образуван от Транс-иранските железопътни линии е бил най-лесният начин съюзниците да подсигуряват запаси и муниции на СССР.
С увеличаването на атаките с подводници и лошите зимни условия в раьона маршрута става все по-опасен и атрактивен за съюзниците.Осъществен е натиск върху Иран от стана на съюзниците,но това води само до нарастване на напрежение в страната и про-Германски митинги в Техеран.
 
Въпреки че, Реза Шах Пахлави обявява неутралитет в началото на войната, в последствие Иран се превръща във важен геополитически фактор за Великобритания порадинай-вече наличиетозаради напетролните петролполета, като опасенията на Великобритания са , че рафинерията в Иран може да попадне в ръцете на Германиягерманците.
==Инвазия==
Въпреки че някои твърдят ,че инвазията е била необявена изненадваща атака,тя е била предшествана от очевидно натрупване на сили.В допълнение две дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на граждани на Оста от страната или е щяла да бъде използвана сила срещу Иран.Втората от нотите е била призната от министър-председателя на Иран Али Мансур като прикрит ултиматом.Финалните дипломатически ноти ,които декларират,че инвазията е започнала са били доставени от съветските и британските посланници в страната в нощта на инвазията като Британците вярвали,че инвазията не би била изненадваща.Въпреки това инвазията се счита за тактическа изненада и е описано от съюзниците като лесна и осъществена с лекота.
 
С нашествието на Германия в СССР през юни 1941 г., Великобритания и СССР стават формални съюзници, което предпоставя тласъка на инвазията. С напредването на германската армия в СССР, по т.нар. "персийски коридор" образуван от Транс-иранските железопътни линии се осигурявало най-лесно превозването на жизненоважни доставки и муниции от Съюзниците на СССР. С увеличаването на германсикте атаки с подводници в северно море и лошите зимни условия в района, северния маршрут става все по-опасен и неатрактивен за Съюзниците. Осъществен е натиск върху Иран от страна на Съюзниците да осигури безпрепятствено през територията си британо-американски доставки към СССР, но това води само до нарастване на вътрешнополитическото напрежение в страната и до прогермански митинги в Техеран.
==Военни операции==
Кралските военноморски сили и Кралския авсралийски флот атакуват от Персийския залив,както по земя така и по въздух.Междувременно руснаците нахлуват от север,най-вече през Задкавказието с 44-та ,47-ма и 53-та армия под командването на Дмитрий Козлов,завземайки северните провинции на Иран.Военно въздушни сили и военноморски части също участвали в операцията.В отговор на атаката Иран мобилизира 9 девизии като на 25 август осъществява атака срещу британците,която в последствие е тотално неуспешна,както и цялата операция в отговор на инвазията над страната.Без каквито и да е военни съюзници,които са в състояние да доидат на помощ,иранската съпротива бързо е смачкана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.Междувременно руснаците нахлуват от север и най-вече от Задкавказието с 44-та,47-ма и 53-та армия ,които са под командването на генерал Дмитрий Козлов,окупирайки северните части на Иран.Военновъздушни и военноморски сили също участват в операцията.
В отговор Иран мобилизира девет пехотни дивизии.
Кампанията започва на 25 август с изненадваща атака на британците на пристанището в Абадан, като иранските кораби бързо били унищожени или пленени.Не е имало време дори за подготовка за съпротива.На пристанището е имало важни петролни инсталации ,които били превзети от два индийски батальона.В същото време малка част въоражени сили са били разположени на мястото от страна на Австралийските власти , с цел охрана на петролните инсталации и пристанището,докато Кралските военновъздушни сили атакували летища и комуникационни центрове на Иран.Продължавайки на север още осем батальона на британски и индийски войски при генерал-майор Уилям Слим напредвали от Ханакин към Керманшах и Хамадан.
От друга страна Съветския съюз нахлува от север и напредва към град Маку,който бил бомбандиран многократно преди това.На Бандар-е Пахлави,който се намира на брега на Каспийско море е осъществено Съветско разтоварване на техника и боеприпаси.Също така се стигнало и до инцидент ,който довел до приятелски огън към корабите доставящи товари.
При протеклите се военноморски сражения са потопени два иранско кораба и още четири други били повредени.Приблизително 800 ирански войници и моряци са загинали включителни контраадмирал Gholamali Bayandor.Най-малко 200 души от цивилното население загинало при бомбардировките в град Gilan.
Британските и индийските поражения са приблизително между 22-ма убити и 44-ма ранени ,като от друга страна Съветските са около 40.
Без каквито и да било военни съюзници,които биха могли да помогнат на Иран,страната бързо бива неутрализирана от съветските и британските танкове и пехота.Британските и съветските сили се срещат в град Сена и Казвин на 30 срещу 31 Август.
 
==Инвазията==
==Изход==
ВъпрекиВоенната че някои твърдят ,че инвазиятаинвазия е била необявена изненадваща атака,тя е била предшествана от очевиднодипломатическа натрупване на силитакава.В допълнение двеДве дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на граждани на Оста от страната, иликато ев противен случай щялащяло да бъде използвана сила срещу Иран. Втората от нотите е била призната от министър-председателяпредседателят на Иран [[Али Мансур]] като прикрит ултиматом[[ултиматум]]. Финалните дипломатически ноти , които декларират, че инвазията е започналавече сазапочнала били доставени от съветските и британските посланници в страната в нощтапървата нощ на инвазията. катоСамата Британцитевоенна вярвали,че инвазията не би била изненадваща.Въпреки това инвазиятаинтервенция се считаприема за тактическа изненада, ипонеже е описаноописана от съюзницитеСъюзниците като лесна и осъществена с лекота.
В края на инвазията Иран очаквано е победен и така ценните петролни находища и Транс-Иранската Железопътна мрежа попадат в ръцете на съюзниците.В същото време новия ирански министър-председател се съгласи,че германския министър и неговия екип трябва да напуснат страната и че немските,италианските,унгарските и румънските делегации трябва да бъдат изведени от страната,както и всички останали германски граждани да бъдат предадени на британските и съветските власти.Невъзможността да се изпълнят последните условия обаче води до навлизане на британски и съветски войски в Техеран на 17 септември,деня след като Реза Шах е бил арестуван и пратен в изгнание в Южна Африка,оставяйки сина си Мохамед Реза Шах Пахлави да го замести на престола.Съветските и Британските сили напускат Техеран на 17 октомври след като са се справили с германците.Въпреки това Иран ефективно е разделен между Великобритания и Съветския съюз.
 
==Военните действия==
=Събития по време на окупацията=
Кралските военноморски сили и КралскияКралският авсралийскиавстралийски флот атакуват Иран от Персийския залив,както - по земя така и по въздух. Междувременно руснацитеЧервената нахлуватармия нахлува от север,най-вече на иранска територия през Задкавказието[[Закавказие]]то с 44-та ,47-ма и 53-та армия под командването на [[Дмитрий Козлов]], завземайки северните провинции на Иран.Военно въздушниВоенновъздушни сили и военноморски части на Червената армия също участвали в операцията. В отговор на атакатанападението, Иран мобилизира 9 девизии, като на 25 август осъществяваконтраатакува атакабританските срещусили. британците,която в последствиеКонтраатаката е тотално неуспешна, както и цялата операциякампания в отговор на инвазиятанарушения надсуверенитет на страната.Без каквито и да е военни съюзници,които са в състояние да доидат на помощ,иранскатаИранската съпротива бързо е смачкана смазана и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.Междувременно руснаците нахлуват от север и най-вече от Задкавказието с 44-та,47-ма и 53-та армия ,които са под командването на генерал Дмитрий Козлов,окупирайки северните части на Иран.Военновъздушни и военноморски сили също участват в операцията.
С този ключов коридор за доставки в полза на СССР ,ще бъдат осигурени 5млн тона материали на Съветския съюз на първо място ,но също и на британците в Близкия изток.В последствие новият Шах подписва мирен договор с Великобритания и Съветския съюз,съгласно който Иран ще осигури помощ на съюзниците.На конференцията в Техеран през ноември 1942 година амерсиканския президент Ф.Рузвелт,британският премиер У.Чърчил и генералният секретар на СССР Й.Сталин потвърждават ангажимента си за независимостта и териториалната цялост на Иран и показват желание за предоставяне на икономическа помощ на страната.Последиците за Иран от войната,обаче са потресаващи като храните и други стоки от първа нужда са в оскъдно количество.
 
Окупацията започва на 25 август с изненадваща атака на британците на пристанището в [[Абадан]], като иранските кораби бързо били унищожени или пленени. Пристанищните петролни инсталации били превзети от два индийски батальона. След тази първа инвазия, Кралските военновъздушни сили атакували иранските летища и комуникационни центрове в района. Осем британски и индийски батальона под командването на генерал-майор Уилям Слим напреднали от [[Ханакин]] към [[Керманшах]] и [[Хамадан]]. Същевременно Съветският съюз нахлул от север на иранска територия и войската му напреднала към град [[Маку]], който бил бомбандиран многократно преди това. На иранския каспийски бряг е извършен съветски десант с разтоварване на съветска военна техника и боеприпаси, а при десанта е открит [[приятелски огън]]. В каспийско море са потопени два ирански кораба, а четири други повредени.
==Оттегляне==
По време на 3 годишната окупация на Иран ,Сталин разширява политическото си влияние в Азербейджанския и Кюрдкия раьон ,намиращи се в северозападен Иран, и също в самата страна основавайки Комунистическа партия в страната.На 12 декемри 1945 година след седимици на сблъсъци на сепаратисти е създадена Народна Република Азербейджан,както и Кюрдската Народна република в края на 1945 година.В опита си да възстановят контрола иранските правителствени войски биват блокирани от Съветската армия.
Когато настъпва времето за оттегляне на 2 март 1946 година ,шест месеца след войната ,британците започват да се оттеглят,но Москва отказва позовавайки се на заплахи за сигурността на Съветския съюз.Съветските войски не се оттеглили от Иран до средата на 1946 година ,след официално оплакване от страна на Иран до новосформиралия се Съвет за сигурност на ООН,като Иран станала първата страна подала жалба в ООН.
 
В резултат от проведената съюзническа военна интервенция срещу северенен Иран са убити близо 800 ирански войници и моряци и поне 200 цивилни. загиналите британски и индийски войници са 22-ма, а 44 са ранени. Съветските жертви са 40. Британските и съветските съюзнически сили се срещат в градовете [[Сена]] и [[Казвин]] на 30 срещу 31 август 1941 г.
==Обещетения==
През 2009 година иранския прзидент Махмуд Ахмадинеджад заяви,че страната му е страдала много по време на нашествията през Втората Световна война,както и че ще настоява до край за пълна компенсация.Той споделя още че ще търси пълно обещетение за вредите от войната и е сформиран екип за калкулиране на щетите като в последствие ще бъде изпратени писмо с тях до Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.По време на този период иранския народ е подложен на голям натиск и страна е претърпяла много щети,но не са платени компенсации.
 
==Последствия==
== Източници ==
В резултат от интервенцията, Съюзниците овладяват иранските петролни находища и железопътната мрежа на страната. Новото, вече просъюзническо иранско правителство, обявява за [[персона нон грата]] германския, италианския, унгарския и румънския посланник, а дипломатическите представителства от страните на Оста са евакуирани от страната. Много граждани на Оста които не успяват да се евакуират навреме са арестувани още при навлизането на британските и съветските войски в страната. На 17 септември в Техеран е арестуван Реза Шах Пахлави и изпратен в изгнание в Южна Африка. На престола остава сина му [[Мохамед Реза Пахлави]].
Макензи,Комптън(1951)
Еспозито,Джон(1998) Исляма и политиката(4то издание)
Арчибалд(1942) Изпращането на операциите в Ирак,Източна Сирия и Иран от 10 април 1941 до 12 януари 1942година
По-голямата част е превод от английската wikipedia
 
Първият висш общсъюзнически форум по време на ВСВ, [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]], се провежда в столицата на де факто окупиран Иран.
 
==Деокупация==
След края на ВСВ, първи от Иран се изтеглят британските войски. Изтеглянето започва на 2 март 1946 г. Червената армия започва да се изтегля от северен Иран в средата на 1946 г., след оплакване от страна на Иран до новосформиралия се [[Съвет за сигурност на ООН]], като Иран станава първата страна подала жалба в [[ООН]].
 
==Репарации==
През 2009 г. иранският прзидент [[Махмуд Ахмадинеджад]] заявява, че страната му е претърпяла много вреди по време на окупацията от Съюзниците през Втората Световна война, поради което ще настоява до край за пълни компенсации. за изчисляване на размера им е сформирана специална държавна комисия, като Ахмадинеджад споделя пред журналисти, че след калкулиране на щетите ще бъде изпратено писмо с искание за обезщетениие по тях до Генералния секретар на ООН [[Бан Ки Мун]].
 
== Източници ==
<references />
 
 
{{Втора световна война}}
{{мъниче}}
[[Категория:Втора световна война]]
[[Категория:Геополитически събития]]