Антиох III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q3365
Редакция без резюме
Ред 4:
| описание = селевкидски цар
| роден-дата = [[242 пр.н.е.]]
| роден-място = [[Вавилон]]
| починал-дата = [[187 пр.н.е.]]
| починал-място = [[Суза]]
}}
 
'''Антиох III Велики''' (Ἀντίoχoς Μέγας) е сирийски [[цар]] от династията на [[Селевкиди|Селевкидите]]. Управлява през 223-187 пр.н.е. Той е син на [[Селевк II Калиник]] и [[Лаодика II]]. Наследява властта след убийството на брат си [[Селевк III Сотер]].
 
Година след възкачването на Антиох III избухва въстание на [[сатрап]]ите в [[Персия]] и [[Медия]] под водачеството на [[Молон (узурпатор)|Молон]]. Докато през 221/0 пр.н.е. Антиох III е зает с потушаването на метежа, в [[Мала Азия]] избухва бунт на наместника [[Ахей (генерал)|Ахей]], който се обявява за цар и отцепва [[Лидия]] от империята. Той не успява обаче да завладее Сирия.
В периода 220—214 г. п. н. е. потушава въстание на [[сатрап]]ите в [[Персия]], [[Мидия]] и [[Мала Азия]]. През 219 г., започва война с елинистически Египет (четвърта Сирийска война - 219—217 п. н. е.), Антиох III превзема [[Коилесирия]], [[Финикия]] и [[Палестина]], но претърпява поражение в Битката при Рафия (217 г.), губейки по-голямата част от завоеванията си.
 
След като се справя с бунтовниците на изток, Антиох III се завръща в Сирия и подготвя война срещу [[Птолемеи|Птолемеев Египет]]. През 219 пр.н.е. започва [[Четвърта сирийска война]] (219—217 пр.н.е.). Антиох III отвоюва [[Коилесирия]], [[Финикия]] и [[Палестина]], но настъпвайки към Египет, претърпява поражение в [[Битка при Рафия|битката при Рафия]] (217 пр.н.е.), губейки по-голямата част от завоеванията си, според сключеният след това мирен договор.
Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода му на [[изток]], през 212—205 г., по време на които били подчинени [[Партско царство]] и [[Бактрия]], и е сключен съюз с [[Индия|индийския]] цар. През 203 г. п. н. е. Антиох III отвоюва Палестина от Египет, а по-късно опитва отново да завладее Мала Азия и [[Тракия]], което води до сблъсък с [[Пергам|Пергамското царство]] и [[Римска империя|Римската империя]] (Сирийска война, 192—188).
 
През 216-4 пр.н.е. Антиох III се намира в Мала Азия, където потушава бунта на братовчед си Ахей и сключва съюз с царствата [[Пергам]], [[Витиния]] и [[Кападокия]]. След като възстановява властта си на запад, той принуждава арменският владетел [[Ксеркс (Армения)|Ксеркс]] да се признае за негов васал през 212 пр.н.е.
Антиох III Велики организира успешно настъпление в [[Гърция]] но там се натъква на изпратените от римският сенат легиони. Претърпява поражение от римляните и техните съюзници в битката при [[Маниса]], или [[Магнезия]] (190), след което Антиох III сключва [[мир]], според който се отказва от своите териториални претенции на запад от планината [[Тавър]]. Сирийският цар е принуден също така да изплаща големи суми като контрибуция на Рим, както и да изпрати синовете си като заложници. Селевкидското царство започва да се превръща във второстепенна държава.
 
Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода му на [[изток]], през 212—205 пр.н.е., по време на които били подчинени [[Партско царство]] и [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] и е сключен съюз с [[Индия|индийския]] цар. В 209 пр.н.е. Антиох III превзема партската столица [[Хекатомпил]] и нахлува в [[Хиркания]], след което приема предложеният от партския владетел [[Аршак II (Партия)|Аршак II]] мир. През същата година селевкидския цар напредва на изток и атакува [[Бактрия]], разбивайки армията на цар [[Евтидем I]], който на свой ред също моли за мир. През 206/5 пр.н.е. Антиох III достига [[Хиндукуш]], сключва съюз с местните индийски владетели и попълва армията си с бойни слонове.
 
След завръщането си от източния поход, Антиох III води успешна кампания срещу североизточните арабски племена и планира нова война срещу Египет. Антиох III сключва съюз със македонския цар [[Филип V Македонски|Филип V]], с който едновеременно нападат царството на Птолемеите, управлявано от малолетния [[Птолемей V]]. [[Пета сирийска война|Петата сирийска война]] (202–195 пр.н.е.) е успешна за селевкидския владетел, който окупира Койлесирия, [[Кипър]], Финикия и [[Юдея]], ликвидирайки птолемейското присъствие в [[Предна Азия]]. Паралелно с това Антиох III води завоевания и в Мала Азия - през 197 пр.н.е. присъединява [[Киликия]], [[Ликия]] и [[Кария]], отнети от Птолемеите, и стъпва в Южна Тракия. Когато армията на Антиох III настъпва към Египет през 195 пр.н.е., Птолемей V е принуден да приеме мирните условия на селевкидския цар - признава се за негов подчинен съюзник и се жени за дъщеря му [[Клеопатра I]].
 
По време на конфликта с Филип и Антиох, египетското правителство се обърнало за помощ към Римската република. През 197 пр.н.е. римските легиони побеждават македонската армия при [[Битка при Киноскефала|Киноскефала]] в [[Тесалия]]. Македонският цар е принуден да търси мир, отказвайки се от завоеванията си в Мала Азия и приемайки [[протекторат]]а на Римската република. Антиох III от своя страна отхвърля исканията на римляните да спре агресията си срещу Птолемеите и дори дава убежище на картагенския генерал [[Ханибал]], най-заклетият враг на Рим, но не бърза да започне военни действия в помощ на македонския си съюзник.
 
Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 пр.н.е. селевкидската армия ръководена лично от цар Антиох Велики дебаркира в Тесалия, централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римският сенат легиони. Въпреки първоначалният успех и подкрепата от страна на [[Беотия|беотийците]] и [[Етолийски съюз|Етолийския съюз]], през 191 пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните при Термопилите и е принуден да отстъпи в Азия. Там, през 190 пр.н.е. отново е разгромен в [[Битка при Магнезия|Битката при Магнезия]], Лидия, с помоща на [[Пергам|Пергамското царство]]. Решаващата загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника - съгласно мира от Апамея (188 пр.н.е.) селевкидския цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината [[Тавър]], разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. таланта) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната (Сирийска война, 192—188 пр.н.е.).
 
Поражението в войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което започва да се превръща във второстепенна държава.
[[Картинка:AntiochosIII.JPG|thumb|left|190п|Монета с изображението на Антиох III]]
 
През 187 пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида, от местни жители при ограбването на храм на бог [[Ел (бог)|Ел]], от неговата армия.
 
==Външни препратки==