Антиох III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
'''Антиох III Велики''' (Ἀντίoχoς Μέγας) е сирийски [[цар]] от династията на [[Селевкиди|Селевкидите]]. Управлява през 223-187 пр.н.е. Той е син на [[Селевк II Калиник]] и [[Лаодика II]]. Наследява властта след убийството на брат си [[Селевк III Сотер]].
 
==Управление==
Година след възкачването на Антиох III избухва въстание на [[сатрап]]ите в [[Персия]] и [[Медия]] под водачеството на [[Молон (узурпатор)|Молон]]. Докато през 221/0 пр.н.е. Антиох III е зает с потушаването на метежа, в [[Мала Азия]] избухва бунт на наместника [[Ахей (генерал)|Ахей]], който се обявява за цар и отцепва [[Лидия]] от империята. Той не успява обаче да завладее Сирия.
 
Line 16 ⟶ 17:
 
През 216-4 пр.н.е. Антиох III се намира в Мала Азия, където потушава бунта на братовчед си Ахей и сключва съюз с царствата [[Пергам]], [[Витиния]] и [[Кападокия]]. След като възстановява властта си на запад, той принуждава арменският владетел [[Ксеркс (Армения)|Ксеркс]] да се признае за негов васал през 212 пр.н.е.
[[Картинка:Antiochus III coin.JPG|thumb|left|220п|Монета с изображение на Антиох III Велики и надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ (''"Василевс Антиох"'')]]
 
===Поход на изток===
Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода му на [[изток]], през 212—205 пр.н.е., по време на които били подчинени [[Партско царство]] и [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското царство]] и е сключен съюз с [[Индия|индийския]] цар. В 209 пр.н.е. Антиох III превзема партската столица [[Хекатомпил]] и нахлува в [[Хиркания]], след което приема предложеният от партския владетел [[Аршак II (Партия)|Аршак II]] мир. През същата година селевкидския цар напредва на изток и атакува [[Бактрия]], разбивайки армията на цар [[Евтидем I]], който на свой ред също моли за мир. През 206/5 пр.н.е. Антиох III достига [[Хиндукуш]], сключва съюз с местните индийски владетели и попълва армията си с бойни слонове.
 
===Война с Египет===
След завръщането си от източния поход, Антиох III води успешна кампания срещу североизточните арабски племена и планира нова война срещу Египет. Антиох III сключва съюз със македонския цар [[Филип V Македонски|Филип V]], с който едновеременно нападат царството на Птолемеите, управлявано от малолетния [[Птолемей V]]. [[Пета сирийска война|Петата сирийска война]] (202–195 пр.н.е.) е успешна за селевкидския владетел, който окупира Койлесирия, [[Кипър]], Финикия и [[Юдея]], ликвидирайки птолемейското присъствие в [[Предна Азия]]. Паралелно с това Антиох III води завоевания и в Мала Азия - през 197 пр.н.е. присъединява [[Киликия]], [[Ликия]] и [[Кария]], отнети от Птолемеите, и стъпва в Южна Тракия. Когато армията на Антиох III настъпва към Египет през 195 пр.н.е., Птолемей V е принуден да приеме мирните условия на селевкидския цар - признава се за негов подчинен съюзник и се жени за дъщеря му [[Клеопатра I]].
[[Файл:Seleucid-Empire 200bc.jpg|thumb|400px|Селевкидката империя, ок. 200 пр.н.е.]]
 
===Война с Рим===
По време на конфликта с Филип и Антиох, египетското правителство се обърнало за помощ към Римската република. През 197 пр.н.е. римските легиони побеждават македонската армия при [[Битка при Киноскефала|Киноскефала]] в [[Тесалия]]. Македонският цар е принуден да търси мир, отказвайки се от завоеванията си в Мала Азия и приемайки [[протекторат]]а на Римската република. Антиох III от своя страна отхвърля исканията на римляните да спре агресията си срещу Птолемеите и дори дава убежище на картагенския генерал [[Ханибал]], най-заклетият враг на Рим, но не бърза да започне военни действия в помощ на македонския си съюзник.
 
Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 пр.н.е. селевкидската армия ръководена лично от цар Антиох Велики дебаркира в Тесалия, централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римският сенат легиони. Въпреки първоначалният успех и подкрепата от страна на [[Беотия|беотийците]] и [[Етолийски съюз|Етолийския съюз]], през 191 пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните [[Битка при Термопилите (191 пр.н.е.)|при Термопилите]] и е принуден да отстъпи в Азия. Там, през 190 пр.н.е. отново е разгромен в [[Битка при Магнезия|Битката при Магнезия]], Лидия, с помоща на [[Пергам|Пергамското царство]]. Решаващата загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника - съгласно мира от Апамея (188 пр.н.е.) селевкидския цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината [[Тавър]], разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. таланта) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната (Сирийска[[Римско-сирийска война]], 192—188 пр.н.е.).
 
Поражението в войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което започва да се превръща във второстепенна държава.
[[Картинка:AntiochosIII.JPG|thumb|left|190п|Монета с изображението на Антиох III]]
 
През 187 пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида от местни жители при ограбването на храм на бог [[Ел (бог)|Ел]] от неговата армия. Наследен е от сина си [[Селевк IV Филопатор]].
 
==Външни препратки==