Валдемар II (Дания): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: thumb|Печат на Валдемар II '''Валдемар II''' ({{lang-de|Waldemar II, „der Sieger“}}, * 28 юни 117...
 
Редакция без резюме
Ред 8:
След смъртта на Кнут през 1202 г. той става крал на Дания и завладява [[Мекленбург]], [[Померания]] и [[Померелия]]. [[Любек]] и [[Хамбург]] признават неговото право за защита. През 1219 г. той основава [[епископ]]ия [[Талин|Ревал]], започва със завладяването на [[Естония]] и участва дълги години в войните за короната в [[Норвегия]] и [[Швеция]]
 
През ноща на 6 към 7 май 1223 г. Валдемар и син му са отвлечени от граф [[Хайнрих I (Шверин)|Хайнрих от Шверин]] от датския остров [[Люьо]], където са си почивали непазени след лов. С кораб пленените са откарани на немския бряг. След това са закарани в [[Бранденбург (маркграфство)|маркграфство Бранденбург]] и скоро след това са скрити в [[замък]] Даненбер и през 1225 г. са задържани в замъка на Шверин. През ноември 1225 г. с договора от [[Бардовик]] Валдемар и син му са освободени срещу заплащането на 45 000 сребърни марки, предаването на Шверин и Холщайн, отказ от всичките му дадени немски територии освен [[Княжество Рюген]] и даването на пълна търговска свобода на немските градове. Освен това Валдемар трябвало да даде трима от синовете си като заложници.
 
Валдемар II е погребан в църквата Мария в [[Рингщет]], сега църквата Св. Бендт.
Ред 17:
* син, роден мъртав († 1212)
 
За втори път той се жени през 1214 г. за [[Беренгария Португалска]] (* ок. 1195, † 27 март 1221), дъщеря на крал [[Санчо I (Португалия)|Санчо I]] от [[Португалия]] и [[Дулце от Барцелона]]. С нея той има децата:
* [[Ерик IV (Дания)|Ерик IV]] (* 1216, † 1250), крал на Дания (1241-1250)
* София (* 1217, † 1247) ∞ 1230 за [[Йохан I (Бранденбург)|Йохан I]] (1213–1266), [[Бранденбург (маркграфство)|маркграф на Бранденбург]] (1220–1266)