Дегенеративно изкуство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
уточняване : "според тях"
Ред 1:
[[Файл:Ausstellung entartete kunst 1937.jpg|350px|thumb|Йозеф Гьобелс на откриването на едноименната изложба в Мюнхен (1937)]]
[[Файл:Corinth Ecce homo.jpg|350px|thumb|[[Ловис Коринт]] - [[Ecce Homo]] (1925)]]
'''Изроденото изкуство''' ({{lang-de|Entartete Kunst}}) е термин, въведен от [[пропагандаидеолог|идеолозите]]та на [[Третия Райх]] за означение на онази част от [[Авангардизъм|авангардното изкуство]], която е не само [[Модернизъм|модернистична]], но и антикласическа, т.е., според тях, еврейско-болшевишка, анти-немска, и следователно опасна както за нацията, така и за цялата арийска раса. <ref>[http://books.google.ru/books?id=cGSr7jHwnBkC Emily D. Bilski, Sigrid Bauschinger. ''Berlin metropolis: jews and the new culture, 1890-1918''. N.Y.: University of California Press, 2000.]</ref>
 
[[Адолф Циглер]] организира пътуваща изложба с името „[[Изродено изкуство (изложба)|Изродено изкуство]]“. Първоначално тя е открита на 19 юли 1937 г. в Мюнхен и до 1941 г. посещава дванадесет големи германски града.
 
Въздигането на изроденото изкуство е предшествано от борбата срещу „израждането на изкуството“, която е част от по-широката културна политика на правителството на Адолф Хитлер. Като цяло ресорен отговорник за противодействието срещу израждането на изкуството е министърът на информацията и пропагандата - [[Йозеф Гьобелс]].
 
По партийна линия на [[НСДАП]] ресорен отговорник е [[Алфред Розенберг]]. Конкретно, за противодействие на еврейско-болшевишката линия в изкуството, е създадена Държавната палата за изящни изкуства в Мюнхен, начелочийто сначалник [[Адолфе Циглер]], който организира пътуваща изложба с името „[[Изродено изкуство (изложба)|Изродено изкуство]]“. Изложбата е открита на 19 юли 1937 г. в Мюнхен и до 1941 г. посещава дванадесет големи германски града.
 
[[Дефиниция]]та на „изродено изкуство“ е на Йозеф Гьобелс: {{цитат|На евреина напълно липсва дълбоко вътрешно чувство за истинската красота. Евреите са предразположени душевно повече към скептичния интелектуализъм, отколкото към усета и изживяването на естествената красота и хармония. В този отрицателен аспект съществува и типично еврейско изкуство. Негови обекти са порочното и анормалното, подлото, болезненото и разпадащото се. Те се издигат до художествен идеал и се стараят да се наложат. Тези патологични прояви на културния живот ние обобщаваме с термина изродено изкуство. То подхожда най-добре на еврейската природа и същина.|}}