Фламандски диалекти: Разлика между версии

Интересна е борбата между фламандския и френския език на територията на кралство Белгия. След създаването на държавата Белгия официален език е само френския, макар че преобладаващата част от населението е фламандско-говорещофламандскоговорящо. Сред по-издигнатите и богати слоеве от фламандското население се говори само на френски, като се пренебрегва майчиния език. По-привилегированото положение на френския се дължи до голяма степен на по-силното икономическо развитие на областта Валония, основано на [[въгледобив]]ната промишленост.

От началото на [[20 век]], с изчерпването на находищата на въглища и западането на въгледобива във Валония и същевременно с икономическия подем във Фландрия (развитието на [[Антверпен]] като важен транспортен възел и др.), фламандският език заема своето подобаващо място и извоюва статута си на втори официален език в Белгия. Борбата за надмощие между двата езика довежда до развитието на силни [[сепаратизъм|сепаратистки]] движения, целящи отделянето на Валония и Фландрия в две самостоятелни държави. През 1958 г. Белгия започва промяна на конституционната си рамка, като създава 3 отделни общности, разделени по езиков критерий (нидерландски, френски и немски език), и 3и3 географски региона. От 1980 г. Кралство Белгия става федерална държава с широки правомощия на регионалните парламенти.