ПървитеПървата 3чернодробна чернодробнитрансплантация трансплантациипри човек сае извършениизвършена от [http://newsbureau.upmc.com/Bios/BioStarzl.htm д-р Томас Старцл ]при деца, в [[Денвър]], САЩ през 1963 година.
Резултатът от тези 3първите трансплантации е бил незадоволителен и е последван от мораториум за извършването им. Следват години на упорит труд за усъвършенствуване на хирургичните техники, както и за намиране на подходящи средства за предотвратяване отхвърлянето на [[присадката]]. ДоказваПървият краткосрочен успех е постигнат през 1967 г., когато пациент живее с присадката над една година. Следващият пробив е в края на 70- те години, когато се доказва, че комбинацията кортикостероиди и азатиоприн значително удължава живота на трансплантираните, а откриването на Циклоспорина като имуносупресор през 1979 води до рязко повишаване на едногодишната им преживяемост ( 65 % ). Въвежда се и така наречения UW ( University of Wisconsin ) разтвор, който позволява по- продължително съхраняване на трупен [[черен дроб]].
През 1983 година в САЩ признават чернодробната [[трансплантация]] катоза лечебен, а не за експериментален метод. В резултат на това, все повече центрове създават собствени програми за чернодробна трансплантация.
През 1984 година за първи път се осъществява присаждане на черен дроб с предварително намалени размери- от един черен дроб се използват неговите ляв и десен лоб (т. нар. Split чернодробна трансплантация). Разработват се и техники, позволяващи използуванетоизползването на три различни сегмента- ляв чернодробен лоб, негов ляв латерален сегмент и оставащата част от черния дроб (десен лоб с медиален сегмент от левия лоб). По този начин се преодоляват не само нарастващия дефицит от донорски черни дробове, но и трудностите и усложненията, предизвикани от вместването на цял черен дроб от възрастен в [[коремната кухина]] на дете. Така става възможно извършването на трансплантация и при малки кърмачета. При спомагателната чернодробна трансплантация част от болния черен дроб се отстранява и се имплантира присадка с намалени размери. По този начин са коригирани [[метаболитни дефекти]], засягащи черния дроб;. другоДруго показание за неятази техника са чернодробните заболявания с иключително бързо и неблагоприятно протичане,. сЧрез осигуряванеспомагателната начернодробна трансплантация се осигурява метаболитна поддръжка на организма до момента, в който собствениясобственият черен дроб се възстанови. След 1988 година хирургичните техники се усъвършенствуватусъвършенстват значително и това позволипозволява трансплантиране на присадка от [[жив донор]].
През 1993 година в Париж е постигнат [[консенсус]] относно индикациите и контраиндикациите за извършване на чернодробна трансплантаци.
