Храм на победата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
грешка - другия Ханибал |
||
Ред 7:
Древногръцкият град е основан от [[Халкида|халкидийски]] [[дорийци]] от [[648 г. пр.н.е.]] В [[Пелопонеска война|Пелопонеската война]], Химера е вярна на [[Сиракуза]]. Предходно, след първата битка при Химера, между сицилийските гръцки колонии и пунически Картаген се установява над 70-годишен мир, прекъснат може би от едно спорадично и не много сигурно стълкновение през [[454 г. пр.н.е.]] Мирното споразумение струва на Картаген 2000 сребърни таланти платени като обезщетение, а гърците издигат два паметника в чест на победата. По силата на мира, предходното статукво се запазва, а Картаген се насочва към вътрешноафриканско разширение и експанзия в [[древна Либия]]. През [[450 г. пр.н.е.]] Пунически Картаген отхвърля окончателно плащането на поземленото право за пребиваване на северноафриканския бряг, което датира още от времето на [[Ярба]] и [[Дидона]]. В рамките на 40 години след това, се създава прочутата [[картагенска хора]], а картагенците събират сили за реванш. Храмът е унищожен в [[409 г. пр.н.е.]] при обсадата на града от картагенците в началото на [[Втора сицилийска война|Втората сицилийска война]].
Град Химера е разкрит през [[16 век]]. Системетачното му разкопаване и археологическо проучване започва в 1926 г. и продължава до 1930 г., когато е разкрит и храма. От 1963 г. градът е наново системно проучен. По време на разширението на ж.п. линията през 2008 г., която минава в съседство на мястото на разрушения храм, са разкрити останките на около 10 хил. гроба от [[5 век пр.н.е.]], които по всяка вероятност са на защитниците на града по времето на картагенската обсада.<ref>Tommaso Fazello ix. 2.</ref><ref>Aristotle ''Rhet.'' ii. 20; Cicero ''In Verrem'' ii. 3. 5; Silius Italicus xiv. 232; Pausanias iii. 19. § 13.; ''Suda'' ({{lang|grc|Στησίχορος}}.)</ref> Ето какво пише [[Роберт Колдевей]] за съседния [[Селинунт]]: {{цитат|Сега в Селинунт освен разкопки няма нищо ново, но някога тук ще да е било истински ад и е лесно да си представим защо: докъдето стига погледът, хълмистата крайбрежна низина е покрита с нивя, овощни градини и лозя и всички тези блага принадлежали на селинунтските гърци, които няколко столетия се ползвали от тях разумно и спокойно. Това продължило до към 409 г. пр.н.е., когато поради някакъв спор със сегестийците, тук пристигнали картагенци и [[Ханибал
== Източници ==
|