Разлика между версии на „Храм на победата“

2 байта изтрити ,  преди 8 години
грешка - другия Ханибал
(грешка - другия Ханибал)
Древногръцкият град е основан от [[Халкида|халкидийски]] [[дорийци]] от [[648 г. пр.н.е.]] В [[Пелопонеска война|Пелопонеската война]], Химера е вярна на [[Сиракуза]]. Предходно, след първата битка при Химера, между сицилийските гръцки колонии и пунически Картаген се установява над 70-годишен мир, прекъснат може би от едно спорадично и не много сигурно стълкновение през [[454 г. пр.н.е.]] Мирното споразумение струва на Картаген 2000 сребърни таланти платени като обезщетение, а гърците издигат два паметника в чест на победата. По силата на мира, предходното статукво се запазва, а Картаген се насочва към вътрешноафриканско разширение и експанзия в [[древна Либия]]. През [[450 г. пр.н.е.]] Пунически Картаген отхвърля окончателно плащането на поземленото право за пребиваване на северноафриканския бряг, което датира още от времето на [[Ярба]] и [[Дидона]]. В рамките на 40 години след това, се създава прочутата [[картагенска хора]], а картагенците събират сили за реванш. Храмът е унищожен в [[409 г. пр.н.е.]] при обсадата на града от картагенците в началото на [[Втора сицилийска война|Втората сицилийска война]].
 
Град Химера е разкрит през [[16 век]]. Системетачното му разкопаване и археологическо проучване започва в 1926 г. и продължава до 1930 г., когато е разкрит и храма. От 1963 г. градът е наново системно проучен. По време на разширението на ж.п. линията през 2008 г., която минава в съседство на мястото на разрушения храм, са разкрити останките на около 10 хил. гроба от [[5 век пр.н.е.]], които по всяка вероятност са на защитниците на града по времето на картагенската обсада.<ref>Tommaso Fazello ix. 2.</ref><ref>Aristotle ''Rhet.'' ii. 20; Cicero ''In Verrem'' ii. 3. 5; Silius Italicus xiv. 232; Pausanias iii. 19. § 13.; ''Suda'' ({{lang|grc|Στησίχορος}}.)</ref> Ето какво пише [[Роберт Колдевей]] за съседния [[Селинунт]]: {{цитат|Сега в Селинунт освен разкопки няма нищо ново, но някога тук ще да е било истински ад и е лесно да си представим защо: докъдето стига погледът, хълмистата крайбрежна низина е покрита с нивя, овощни градини и лозя и всички тези блага принадлежали на селинунтските гърци, които няколко столетия се ползвали от тях разумно и спокойно. Това продължило до към 409 г. пр.н.е., когато поради някакъв спор със сегестийците, тук пристигнали картагенци и [[Ханибал ГисконМагон]] пуснал своите стенобитни машини срещу крепостните стени на ужасения Селинунт, което било твърде долно от негова страна, тъй като до неотдавна селинунтците били помагали на картагенци. Ханибал обаче сринал запуснатите крепостни стени и след ужасни дестедневни улични боеве, в които взели дейно участие и дамите от града, по улиците останали да лежат 16 000 убити, а картагенските варвари грабели и отвличали, бродели по свещени и светски места и украсявали поясите си с отсечени ръце и други такива страхотии. Оттогава Селинунт не можал вече да се съвземе ...|}} <ref>Махонидите подчинили и част от територията около самия Картаген, която представлявала плодородна равнина и с това създали условия за развитие на едро земевладение от страна на картагенската аристокрация. Подчинената на Картаген територия се нарича в някои от източниците с гръцкия термин "хора". Същото го потвърждава и Керам в "Богове, гробници и учени" - стр. 304, 305 от бълг. изд. 1988 г. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.helikon.bg/books/164/29412_rimska-istoriia.html | заглавие = Теодор Момзен, Римска история, стр. 139 | достъп_дата = 22 юни 2013 г. | автор = [[Теодор Момзен]] | дата = 2005, първо издание | издател = [[Прозорец]] | език = bg}}</ref>
== Източници ==
Анонимен потребител