Ъ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка |
|||
Ред 10:
При записване с международната фонетична азбука, звуковата стойност на буквата „ъ“ в българския език, когато е под ударение, се отбелязва със знака за [[Полузатворена задна незакръглена гласна#Междинна задна незакръглена гласна|междинна задна незакръглена гласна]] {{IPA|[ɤ̞]}} (път: {{IPA|[ˈpɤ̞t]}}).
Когато не е под ударение обаче, звукът се [[Редукция на неударените гласни в българския език|редуцира]] до {{IPA|ɐ}} (ка̀мък {{IPA|[ˈkamɐk]}}). В такива случаи, звукът на буквата „ъ“ е практически неразличим от звука на неударената гласна „а“ <ref>Стр. 8 от {{Cite |заглавие=Българска граматика |фамилия=Пашов |име=Петър |автор-препратка=Петър Пашов |дата=2005 |дата-оригинал=1999 |издател=Хермес |място= |isbn=9544596534 |страници=456 |url= }} : ''И все пак трябва да се признае, че неударено ''а'' и неударено ''ъ'', неударено ''о'' и неударено ''у'' звучат толкова близко, че практически не се различават.''</ref>, което понякога създава трудности при писане
По съвременния български правопис „ъ“ много рядко се пише накрая на думи (пише се напр. когато звукът е под ударение в думи от турски, китайски и други езици).<ref>стр. 12, §1.7 от {{Cite |заглавие=Правопис и пунктуация на българския език: Основни правила |автор=БАН |автор-препратка=Българска академия на науките |дата=2011 |издател=[[Просвета]] |място=София |isbn=9789540126043 |страници=176 |url= }}</ref> При определени окончания, които съдържат или завършват със звука ''ъ'', като при членуваните с кратък член съществителни имена или определени глаголни форми при някои видове глаголи, правописните правила изискват да се пише „а“ вместо „ъ“ и „я“ вместо „йъ“: мъж'''а̀''' (но мъж'''ъ̀'''т), благодар'''я̀''', благодар'''я̀'''т.
| |||