Северен морски път: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 33 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q203117.
Ред 5:
==История==
[[Файл:Death of Wiliam Barents.jpg|дясно|300п|мини|Смъртта на холандския мореплавател [[Вилем Баренц]] по време на експедицията му в [[Арктика]]]]
Историята по откриването и усвояването на северния морски път е дълговековна. Идеята да се използва Северния морски път хрумва първо на дипломата Дмитрий Герасимов през [[1525]] година. През втората половина на [[XV век]] редица [[английски]] и [[холандски]] мореплаватели се отправят на експедиции в Северния ледовит океан, в търсене на пряка връзка с [[Азия]] и [[Китай]] в частност, която те наричат '''Североизточен път''' (известен така до началото на [[XX век]]). Едни от по-известните плавания от това време са тези на [[Ричард Чанслър]] и [[Хю Уилъби]], а по-късно и на [[Вилем Баренц]]. Въпреки положените усилия, всички те достигат не по-далеч от [[архипелаг]]а [[Нова земя]]. В края на [[XVI век]] многобройни [[руски]] експедиции започват постепенно да овлядяват и изследват районите по дължината на северния бряг на [[Русия]]. През [[1648]] година [[Семьон ДежневДежньов]] и [[Федот Попов]] за пръв път достигат до пролива между Азия и [[Америка]], по време на свое пътешествие, и подробно описват [[Чукотка]]. Втората Камчатска експедиция, ръководена от [[Витус Беринг]] пропътува почти цялата дължина на Северния морски път в срок от десет години, изработвайки хидрографически описания и географски карти. Научните изследвания на [[Михаил Ломоносов]] в областта на образуването и движението на леда, както и на морските течения в Северния ледовит океан, в съчетание с научните експедиции по това време, изиграват важна роля в обогатяването и конкретизирането на информацията и възприятията относно Северния морски път. От [[1820]] до [[1824]] години [[Фердинанд Врангел]] и [[Фьодор Матюшкин]] изследват и нанасят на карта целия континентален бряг от устието на река [[Колима (река)|Колима]] до [[Колючински залив|Колючинския залив]]. През [[1879]] година [[шведски]]ят полярен изследовател [[Адолф Ерик Норденшелд]], водач на шведско-руска експедиция, успява да „покори” Северния морски път. Той достига до [[Берингов проток|Беринговия проток]], на борда на парахода „Вега”, след пътуване започнало от Европа и продължило един зимен сезон. С това той доказва, че такъв маршрут съществува и е реално проходим. През този период се появява Карският морски път, до устието на реките [[Об]] и [[Енисей]], като самият Норденшелд е смятал, че това е крайната точка до която може да пътуват търговски кораби.
[[Файл:Adolf Erik Nordenskiöld målad av Georg von Rosen 1886.jpg|ляво|150п|мини|Шведският полярен изследовател [[Адолф Ерик Норденшелд]]]]
В началото на [[XX век]] усвоението на Северния морски път добива друг смисъл със стремежа за развитието на руската икономика. През [[1909]] година в Невската корабостроителница са построени двата парахода ледоразбивачи [[Таймир]] и [[Вайгач]], специално предназначени за изследване на маршрута. В хода на експедиция с двата морски съда през [[1915]] година изследователите откриват непозната територия, която назовават Северна земя.