Георги Кондолов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата = [[1858]]
| роден-място = [[Велика (Вилает Лозенград)|Велика]],
| починал-дата = [[6 август]] [[1903]]
| починал-място = [[Паспалово]],
}}
'''Желязко Димитров Кондолов''', повече известен като '''Георги Кондолов''', '''Дедо Жельо''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 27, 33.</ref>
==Животопис==
===Ранни години===
Роден е през
Участва като доброволец срещу [[Родопски метеж (1878)|въстаналото турско население в Родопите]], в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз [[Александър Батенберг]]. През [[1898]] г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град [[Бургас]]. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество „Пирин планина“. Впоследствие заедно с [[Георги Минков]], [[Григор Дяков]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]], [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]] и други основава на [[15 декември]] [[1896]] година клон на Одринското преселенско дружество [[Странджа (организация)|„Странджа“]]. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на [[19 февруари]] [[1897]] година. След конгреса [[Петко войвода]], Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена [[Тракия]]. В 1900 година заедно с [[Георги Минков]] е делегат на Бургаското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref>
|