Поход към Цариград: Разлика между версии

[[Файл:Selanik Army Enters Istanbu 1909l.jpg|дясно|мини|250п|Влизането на Солунската армия в Цариград през 1909 г.]]

 

 

След революцията през 1908 година голямата част от жителите на Македония и Одринско остава под влияние на младотурския лозунг "Свобода, равенство, братство" и когато през април 1909 г. [[Абдул Хамид II]] със силите на ислямистката реакция [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|предприема контрамерки срещу революцията]], християнското население на Македония стихийно я подкрепя. Под предводителството на [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]] и [[Тодор Паница]] 1 200 четници от ВМОРО вземат участие в младотурския поход към Цариград. В похода участват около 100,000 души, предимно турски редовни войскови части от Солун, сред които е и младият офицер [[Кемал Ататюрк]], както и албански, арменски и гръцки чети. Те участвуват в свалянето на султан Абдул Хамид II на 24 април 1909 г. На негово място младотурците поставят [[Мехмед V]]. Левичарите от ВМОРО обаче съвсем скоро ще разберат за грешката, която правят, доверявайки се на [[младотурци]]те. След като извършват смяна на трона в Истанбул и отстраняват Великите сили от каквато и да било форма на намеса във вътрешните работи на империята, те показват истинските си намерения, като съществуващите феодални порядки практически се запазват без промяна ­в службите на администрацията, полицията, войската и жандармерията. Оказва се, че същността на младотурската идея за "османизация" (или "отоманизация") се свежда до подчиняване на нетурските народности в империята. Стремежът е те да изгубят националната си идентичност и превърнат в "османци" или "отоманци" . Така през 1909 г. в Македония и Одринско са създадени две организации: ­ Лига на мира и съгласието и Смесена споразумителна комисия, които активно се заемат с популяризиране на "османската" идея и създаване на "[[османизъм|османска нация]]".