Уикипедия

Голям дол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Bot: Migrating 3 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2013477 (translate me)
Редакция без резюме
Ред 23:
но в последните години също разкопана и ограбена.
Свидетелство за древността на селото са намерените оръдия на труда още от каменната епоха. Открити са много
римски и византийски монети , съхраняващи се в Старозагорския исторически музей. На юг от селото - източно от пътя в
подножието на местността Дидейката, според преданията се намирали катакомби, където са провеждани тайни църковни
обреди през ранно-християнската епоха. Там се срещат разноцветни стъкла, парчета от чаши и др. Впоследствие
всичко е било зарито и сега трудно могат да се открият входовете.
Селото е възникнало най-напред в местността Вадите - недалеч от Омуровската река. Според преданието се е появила чума.
Жителите били принудени да се изселят в местността Подгорите - на юг от връх Китката, най-високата част от Чирпанските
възвишения . Използвали са изворната вода на днешната чешма Мандрата. Вероятно животаживотът им там сред горите е бил по-труден,
защото се приселватпреселват югозападно от днешното село на самия бряг на Омуровската река - недалеч от сградите на бившето ТКЗС.
Земята там е богата и плодородна, започват да се занимават активно със земеделие. Свидетелство за това са остатъци от
овъглено жито, намерено в големи делви, затлачени от придошлите води на реката. И сега се намират парчета от грънци, тухли
и керемиди. Според преданието реката често заливала селото при поройни дъждове и жителите били принудени отново да се
преселят на друго място. Тогава се разделят на две, така възникват днешните села: Голям и Малък дол.
Старото име на селото било Голямо дерлий от дерето, което води началото си от чешмата Мандрата. Хората в селото се
препитавали със земеделие и животновъдство. Имали прекрасни условия за отглеждане на овошки, лозя, рози и лавандула. До преди
60-70години70 години е имало розоварна, произвеждали са розово масло и розова вода. Всеки четвъртък е имало пазар-гюреш. Идвали са
търговци от цялата околия. На Спасов ден ставал голям събор.
Много от жителите допълвали доходите си от изработка на точила. Точилената кариера , която се намира в Чирпанските
възвишения, съществува и до днес. Тя била открита от Стратьо войвода, пребивавал в гората на около и често идвал в
селото. Впоследствие се оженил за мома от Голям дол и се заселил в него. И до днес махалата в която е живял се нарича
Стратьовската махала.
По време на турското робство селото е било чисто българско. По време на Руско-турската война, при опожаряването на
Стара Загора, жителите на селото се укрили в околните гори.
Селото е малко но с будно население. За съжаление в момента живеят само възрастни хора. Въпреки това се развива оживена
читалищна дейност. Събират се за празници, чествания , юбилеи.
Около селото има красиви местности: Мандрата, Бакърджийката, Петковата и Лозараската чешми. Всички подържаниподдържани от
ловната дружинка на селото с дългогодишен председател Жельо Михайлов. Гората е богата на дивеч. Въздухът е чист и е прекрасно място за живеене.
До [[1906]] година името на селото е '''Голямо Дерелии'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата
и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Голям_дол“.