Разлика между версии на „Михаил Садовяну“

В следващите години Садовяну посещава [[Трансилвания]] и достига до [[Холандия]] с [[Ориент Експрес]]. За своите обиколки пише завладяващи пътеписи намиращи радушен прием сред читателите. Той става все по-популярен като писател и през 1930 г. неговият юбилей е отбелязан на национално ниво. Същата година участва в написването и редактирането на началните училищни учебници.
 
През тези години Садовяну се включва активно в политиката на страната на Народната партия и НяционаллибералнатаНационаллибералната партия. През 1927 г. печели място в Камарата на [[Бихор]], а през 1931 г. в Сената на Яш като известно време е негов председател. Успоредно с политиката той сътрудничи и на органа на левицата „Адевърул”.
 
[[Image:Ștefan Dimitrescu - Mihail Sadoveanu.jpg|thumb|right|Портрет на Садовяну от Стефан Димитреску, 1929 г.]]
 
Садовяну е независим в своите политически убеждения и благодарение на стабилните си приходи от своите произведения. Един от най-популярните романи е първия том на историческия епос „Fraţii Jderi” издаден през 1935 г. През 1936 г. писателят приема почетното председателство на „Адевърул” и сутрешното издание „Dimineaţa”. По това време той влиза с публикациите си в спор с крайната десница и радикалните легионерски групи организират [[аутодафе]] (публично изгаряне) на книгите му. В негова подкрепа се обявяват редица интелектуалци, а Университета в Яш го удостоява с титлата „[[доктор хонорис кауза]]”.
 
В началото на 40-те Садовяну се оттегля от политиката поради настъпващите десни диктатури в страната под влиянието на фашистка Германия. Въпреки това той подкрепя крал Карол ІІ и борбата му срещу легионерите, за което е назначен лично в Сената на Карол. След като кондукътор [[Йон Антонеску]] смазва метежа на легионерите и установява авторитарна диктатура Садовяну продължава да има осезаемо присъствие в културния живот и води лекции на културни теми по румънското радио.