Михаил Садовяну: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 69:
Садовяну е независим в своите политически убеждения и благодарение на стабилните си приходи от своите произведения. Един от най-популярните романи е първия том на историческия епос „Fraţii Jderi” издаден през 1935 г. През 1936 г. писателят приема почетното председателство на „Адевърул” и сутрешното издание „Dimineaţa”. По това време той влиза с публикациите си в спор с крайната десница и радикалните легионерски групи организират [[аутодафе]] (публично изгаряне) на книгите му. В негова подкрепа се обявяват редица интелектуалци, а Университета в Яш го удостоява с титлата „[[доктор хонорис кауза]]”.
 
В началото на 40-те Садовяну се оттегля от политиката поради настъпващите десни диктатури в страната под влиянието на фашистка Германия. Въпреки това той подкрепя крал [[Карол ІІII]] и борбата му срещу легионерите, за което е назначен лично в Сената на Карол. След като кондукътор [[Йон Антонеску]] смазва метежа на легионерите и установява авторитарна диктатура Садовяну продължава да има осезаемо присъствие в културния живот и води лекции на културни теми по румънското радио.
 
След публикуването на третата част от „Fraţii Jderi” през 1942 г. Садовяну се оттегля в любимия си район на река Ариеш, където си е построил къща и църква. През това време Садовяну се жени за много по-младата Валерия Митру, писателка феминистка.
 
През август 1944 г., пред настъпващите съветски войски, крал [[Михай ІI]] сваля Антонеску и Румъния преминава на страната на съюзниците през [[Втората световна война]]. В края на същата година в Академията се чества 40-та годишнина от дебюта на писателя и се прави ретроспекция на неговото творчество.
 
==== Кариера в комунистическата система ====
След окупацията на Румъния от съветската [[Червена армия]] и идването на комунистическата система Садовяну подкрепя новите власти. Той преименува собствения си стил от реализъм в [[социалистически реализъм]]. Влиза в Румънското общество за приятелство със Съветския съюз (ARLUS) и скоро, след прием на пратениците на [[Сталин]] с ръководител [[Андрей Вишински]], става председател на секцията за литература и философия.