Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: почистване на пясъчника
Ред 1:
{{Уикипедия:Пясъчник/Начало}}
== Щракнете за редактиране → ==
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. -->'''Получер текст'''Бяла мряна
 
Описание: Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията є е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8 килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста, в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и предния край на муцуната. Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана. Аналната перка е скъсена и някак прибрана към тялото. Опашният плавник е мощен, със стремителен силует. Чифтните коремни плавници и аналната перка са оранжево-жълтеникави, а гръбният и опашният плавник са сивкаво-кафяви. Гърбът на мряната е кафяв или дори по-тъмен, страните є преливат в златно-зеленикаво, а коремът е светлобежов или мръсно бял. Бялата мряна е типична дънна риба. Тя се храни само по дъното, като предпочита то да е чакълесто, глинесто или каменисто. Всеядна е, но с превес на животинската храна, която активно търси по осезание дори в замътени води с чувствителните си мустаци. Ларви на насекоми, червеи, пиявици, мамарци, мекотели, раци и дори рибки са в основното є меню. У нас освен бялата и черната мряна се среща и още един вид, маришката мряна – Barbus cyclolepis. Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в окраската на перките си. Достига до 30 см на дължина и се среща както в Марица, така и в Струма, Места и техните притоци.
Стръв и захранка
 
Захранката при бялата мряна има само една функция, в случай че пасажът от мрени се появи на това място, да го задържи по-дълго там. Това се определя от начина на хранене на тази риба. Когато тя започва странстванията си в търсене на храна, обикновено това става срещу течението. Там, където се намери нещо за ядене, ятото спира, храни се и после продължава. За въдичаря това означава, че на подходящо място, където и друг път са излизали бели мрени, може да се захранва с малки количества, но по-дълго време. В момента, когато се появят мрените, може да се подаде и повече подхранка. Това обаче се отнася за тлъсти бързеи или вирове с течение по притоците на Дунав. В самата голяма река обаче рядко се захранва специално за бялата мряна.
Методи на ловене
 
Принципно положение за бялата мряна е, че се лови предимно рано сутрин или привечер в топлите годишни сезони. Това очевидно са часовете на деня близо до обичайното за нея нощно хранене. В самия Дунав все още може да ни налети 5–6-килограмова мряна, така че известна застраховка в такъма тук винаги е уместна. Замята се навътре, като около 50 метра са достатъчни. Избира се участък с каменисто или глинесто дъно. Плоската тежест е задължителна, като монтажът е на подвижна тежест. Влакното на повода трябва да отговоря на избрания номер кука. Прътът се поставя на стойка, авансът се регулира натегнат и се слага шпионка с къс аванс. Ударът на мряната обикновено е рязък с последващо навеждане на върха. В редки случаи обаче рибата поема стръвта, убожда се и ляга на дъното, без да мърда.
Кулинарни качества
 
Стегнато бяло месо, но за съжаление с доста дребни досадни костици. Пържи се на филии, но ако рибата е по-голяма, става и за печене на фурна. Рядка риба, за по-особени случаи, без да има претенциите за “царска селекция”, каквато подобава на нейната посестрима черната балканска мряна.