|
| по-късна работа =
}}
'''Николай Николаевич Флейшер''' (1846 — 1909) — е руски офицер, [[генерал-лейтенант]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война 1877-1878]], руската кампания от 1885 г. в [[Туркестан|Средна Азия]], Походът в [[Цин (17-20 век)|Китай]] от 1900-1901 г., както и в [[Руско-японска война|Руско-японската война]] от 1904-1905 г.
== Биография ==
Произлиза от семейство на русофицирани [[немци]]. Син е на [[генерал-майор]] Николай Михайлович Флейшер от първата му жена — Наталия Михайловна Петровская (1818-1859). Брат е на генерал-майор Алексей Николаевич Флейшер, генерал-лейтенанлейтенант Рафаил Николаевич Флейшер, както и на генерал Сергей Николаевич Флейшер.
Завършва Първи Московскимосковски кадетски корпус през 1863 г., след това и Александровското военно училище през 1865 г.<br />
Служи в [[Лейб-гвардия|Лейб-гвардейския]] Литовски полк, с който участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]]. На 1 септември 1878 г. във Филипопол (дн. [[Пловдив]]) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Александър Михайлович Дондуков-Корсаков]] подписва Заповед № 14 на Военното управление на [[Българска земска войска|Българската земска войска]], с която назначава [[Капитан|капитана]] от руската лейб-гвардия на Литовския полк Николай Николаевич Флейшер за първи началник на новосъздаденото българско [[Военно училище]]. От 1 септември 1878 г. до 21 май 1879 г. той е началник на училището.<br />
От 1899 г. е началник на 1-ва Източносибирска стрелкова бригада. [[Генерал-майор]] (1899).
През време на Китайската кампания (1900-1901 г.), от юли 1900 г. генерал-майор Флейшер е назначен за началник на Южноманджурския отряд. След 3-дневен бой (28, 29 и 30 юли 1900 г.), въпреки силниятсилния отпор, войските от Южноманджурския отряд разбиват [[Китайци|китайците]] (състоящи се от около 4 хил. войници, хиляда въстанници и 8 оръдия), и превземат гр. Хайчен, превземайки междувременно и 6 оръдия. Китайците се изтеглят към Ляоян. След превземането на Пекин на 14 август 1900 г., Южноманджурския отряд получава заповед за настъпление по линията Мукден - Ляоян, като тази операция е възглавена от генерал-лейтенант Деан Иванович Субботич, като на него са подчинени всички войски, намиращи се в Южна [[Манджурия]]. Ген. Субботич издава заповед за настъпление и така на 11 септември създава три колони — лявата с командир генерал-майор Флейшер, в ценъра колона с командир полковник Леонид Константинович Артамонов, в дясно колона с командир полковник Павел Иванович Мищенко (Мишченко). КитайскиетеКитайските сили се разполагат в две групи: 6000 в гр. Нючжуан и 16000 в гр. Айсяндзаня. На 11 септември 1900 г. настъпващият авангард под командоването на генерал-майор Флейшер, след непродължителна престрелка, превзема гр. Стари Нючжуан. На 15 септември 1900 г. предните части от колоната, командвана от генерал Флейшер, превземат гр. Ляоян. На 18 септември се провежда продължително настъпление към Мукден и на 19 септември 1900 г. Мукден бива превзет. По собствено желание ген. Субботич се уволнява от поста коандиркомандир на Южноманджурския отряд на 26 октомври 1900 г. На негово място е назначен генерал-майор Константин Викентиевич Церпицкий. През август 1901 г. генерал-лейтенант Церпицкий предава командването на Южноманджурския отряд на генерал-майор Флейшер.
През 1902 г. ген. Флейшер е назначен на разположение на началника на Руския Главен щаб. [[Генерал-лейтенант]] (1902). От 10 февруари 1903 г. до 10 август 1904 г. е началник на 20-та пехотна дивизия.
От 10 февруари 1903 г. до 10 август 1904 г. е началник на 20-та пехотна дивизия.
От 1904 г. е на разположение на наместника на [[Далечен Изток|Далечния Изток]].
| 