Обикновена леска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
}}
'''Обикновената леска''' (''Corylus avellana'') е [[вид (биология)|вид]] [[покритосеменни]] [[растения]] от [[Семейство (биология)|семейство]] [[Брезови]] (''Betulaceae'').
==Описание==
Растението представлява [[храст]] с височина 2-4 m. По-рядко може да се срещне и като дръвче до 8-9 m. Стъблото ѝ е с гладка пепелява кора, която е покрита с кафяви брадавички (лещанки). Листата са обратно яйцевидни, със сърцевидна основа, заострени на върха, неравномерно назъбени, отгоре светлозелени и рядко окосмени. Жилките от долната страна на листата са силно изпъкнали и гъсто окосмени. Мъжките и женски [[цвят (ботаника)|цветове]] се развиват на едно и също растение. Мъжките цветове са събрани в дълги висящи съцветия тип реса, а женските са групирани по няколко заедно и са подобни на вегетативните пъпки. [[Плод]]овете са кръгли, със зелена плодна люспа (шапчица), с вкусна [[ядка]] - [[лешник]].
Обикновената леска цъфти през февруари-март преди разлистването, а плодовете узряват през август. Плододава изобилно всяка година.
==Разпространение==
Обикновената леска е един от най-разпрострените храстовидни видове в нашата страна. Вирее в долната и отчасти в средната лесорастителна зона (докъм 1500 m н.в.) като подлес във и извън горите и образува на места обширни храсталаци - лещаци.
==Беритба и сушене==
Плодовете трябва да се берат в пълна зрелост, когато ядката се е втвърдила и се е натрупало по-голямо количество хранителни вещества - мазнини, белтъци, скорбяла и др. Недозрелите плодове са по-бедни на хранителни вещества и по-нетрайни - бързо плесенясват, стават горчиви и ядките им се спарушват. От един храст може да се получат 3-5 kg.
За да се избегне спарване или плесенясване, плодовете трябва да се просушават. Сушат се на тънък пласт (5-6 сm) и отвреме на време се разбъркват. В зависимост от времето сушенето трае 6-12 дни. Избягват се високите температури, за да се запазят хранителните вещества, вкусовите качества и ароматът на плодовете.
==Химичен състав на ядките (гранични стойности)%==
{| class="wikitable"
!
!Обикновена леска
|-
|Водно съдържание
|4,30 - 5,00
|-
|Белтъци
|13,80 - 15,00
|-
|Мазнини (етерен извлек)
|52,60 - 55,00
|-
|Безазотни екстрактни вещества
|20,40 - 20,60
|-
| захари
|4,00 - 4,50
|-
| глюкоза
|1,20-1,50
|-
| фруктоза
|2,40 - 2,80
|-
| захароза
|0,20 - 0,30
|-
| нишесте
|12,30 - 15,00
|-
| органични киселини
|0,20 - 0,25
|-
| дъбилни вещества
|0,15-0,20
|-
| пектинови вещества
|0,10 - 0,15
|-
|Целулоза
|1,80 - 2,60
|-
|Общо въглехидрати
|19,00 - 23,50
|-
|Минерални соли
|2,30 - 2,60
|-
| калиеви, mg%
|510 - 610
|-
| натриеви, mg%
|12 - 15
|-
| калциеви, mg%
|150 - 180
|-
| магнезиеви, mg%
|80 - 120
|-
| фосфорни, mg%
|280 - 320
|-
| железни, mg%
|2,50 - 4,00
|-
|Витамини, mg%
|
|-
| B1
|0,30 - 0,40
|-
| В2
|0,06 - 0,08
|-
| С
|40 - 60
|}
Ядките съдържат още (по данни на И. Боров) 4,2 mg% манганови соли, 0,015 mg% йодни съединения, 33 mg% хлор, 0,8 mg% пантотенова киселина.
По данни на В. Велинов в ядките има до 0,25 mg% каротин.
От данните се вижда, че ядките имат много ниско водно съдържание. Ето защо са трайни и при обикновени условия могат да се съхраняват до няколко месеца. При по-продължително съхраняване обаче и особено при по-висока температура и влажност ядките гранясват и влошават вкусовите си качества, като могат да станат дори негодни за консумация.
==Значение==
Използват се ядките, листата, кората,к лоните и дървесината.
Благодарение на високото си съдържание на ненаситени мазнини, белтъци, нишесте и други въглехидрати, лешниковите ядки имат голяма хранителна и биологична стойност. Те се използват от най-дълбока древност като храна и лекарство. Вкусовите им качества са много добри. Високите стойности на ценни минерални соли и на витамини от групава В определя голямата биологична стойност на лешниците. Те се използват както за пряка консумация - сурови, печени, озахарени, осолени или млени, - така и за висококачествени сладкиши и бонбони.
Листата и кората упражняват съдосвиващо действие, поради което намират приложение при разширени вени, варикозни язви, тромбофлебит и малки кожни кръвоизливи. Отварата от листата се препоръчва за лечение на увеличена простатна жлеза.
Използват се също и клоните, които са гъвкави и служат за изплитане на кошове, пчелни кошери тип "тръвни" и др.
Дървесината ѝ е мека, затова се използва за дърворезба.
== Източници ==
<references/>
| |||