Битка при Каркемиш

Битката при Каркемиш е сражение между армиите на Древен Египет и Нововавилонското царство протекло в 605 г. пр.н.е. в близост до град Каркемиш в североизточната част на Древна Сирия. Сражението завършило с победа на халдеите, което е упоменато и в Библията (Йеремия, 46:2-12).

Нововавилонското царство около 540 г. пр.н.е.

В края на VII век пр.н.е. Новоасирийското царство е подложено на усилващ се натиск от страна на Нововавилонското. В 614 г. пр.н.е. халдеите превземат асирийската столица Ашур, а в 612 г. пр.н.е. — Ниневия. След тези големи поражения, асирийците отстъпват на запад и се закрепват в Харан. След като са изтласкани и оттам, асирийците с царя си Ашурубалит II се прехвърлят отвъд Ефрат на запад на територията на Древна Сирия, където могат да разчитат на военната помощ на египетския фараон Нехо II.

С помощта на Нехо II, асирийците се опитват да отвоюват Харан, но без успех. В годините 608—607 пр.н.е. военните действия се съсредоточават в областта Кумух, като египетската армия е разквартирована на стан в Каркемиш, откъдето провежда военни операции на изток. В отговор на това, вавилонският престолонаследник Навуходоносор II в 605 г. пр.н.е. предприема голям военен поход срещу Каркемиш.

Навуходоносор преминава с армията си Ефрат на 20 км южно от Каркемиш - при Тел Тарсипа, където има брод, след което в Каркемиш е изпратено египетско подкрепление за решаващата битка. Египетската армия, разбирайки за приближаването на централните халдейски сили, излиза от Египет начело с фараона. Самата битка се разиграва в близост до града, като постепенно халдеите успяват да вземат предимство и проникват в покрайнините на Каркемиш. Следи от улични битки са открити при археологическите разкопки на града през 1912 г., т.е. над 2528 години след сражението. В крайна сметка халдеите надделяват след като печелят решителното сражение под градските стени. Египетската армия се изтегля на югозапад, като част от нея се спасява зад градските стени. Навуходоносор II преследвал отстъпващите египтяни чак до Хама, където окончателно ги разгромил.

След това съкрушително поражение, египтяните били принудени да изоставят целия си подконтролен регион на Леванта, т.е. всичко до Ариш. Едва през 600 г. пр.н.е. им се отдава да вземат частичен и ограничен реванш за съкрушителния си разгром, спирайки халдейското проникване на запад от Ефрат, в резултат на което си възвръщат контрола над Газа, но с това не променят загубата си на каквото й да било влияние върху Азия с делата й, включително и върху Източното Средиземноморие.

В резултат от грандиозната и военна загуба, Древен Египет в т.нар. си късен период със столица Саис, насочва погледа си както никога на запад или към страната на мъртвите според древноегипетската митология. Нехо II възлага на финикийска експедиция да търси нов брод на югозапад в резултат на което е осъществена финикийска обиколка на Африка. В годините (586–573 пр.н.е.) финикийският Тир е под обсадата на Навуходоносор II (Йезекил 26:2–14), което предопределя (със създаването на фокейска Масалия около 600 г. пр.н.е.) издигането на западните финикийци с център Картаген - като нов фактор в Средиземноморието.

Литература

• Kurt Galling/ Riekele Borger (изд.): Textbuch zur Geschichte Israels (3. Auflage), Verlag Mohr Siebeck, Tübingen 1979. ISBN 9-783-16142361-1
• J.D. Hawkins: Karkamiš, in: Erich Ebeling/ Bruno Meissner/ Dietz Otto Edzard (изд.): Reallexikon der Assyriologie, Bd.5, Walter de Gruyter, Berlin 1980, 426—446. ISBN 3-11-007192-4
• W. Röllig: Mizir, Mizru, Musur, Musri III, Muzir, in: Erich Ebeling/ Bruno Meissner/ Dietz Otto Edzard (изд.): Reallexikon der Assyriologie, Bd.8, Walter de Gruyter, Berlin 1997, S.261-269. ISBN 3-11-014809-9
• E. Vogt: Die neubabylonische Chronik über die Schlacht bei Karkemisch und die Einnahme von Jerusalem, in: Pieter Arie Hendrik de Boer (изд.): Volume Du Congres Strasbourg, Leiden 1957, S.67-96.