Мавър

Мавър (Μαύρος) е името на прабългарски първенец от втората пол. на VII в., най-приближеният на Аспаруховия брат Кубер. Предполага се, че той бил негов кавхан или ичиргу боил. Доколкото познаваме организацията на прабългарите, трудно е да се прецени дали той е заемал поста на съвладетел или пък на пръв съветник на хана. Така или иначе, Мавър се ползвал с пълното доверие на своя вожд.

Мавър е слабо позната личност в българската история. Трудно обясним факт, имайки предвид тясното преплитане на Българската и Византийската история през втората половина на VII в., развитите дипломатически отношения между двете държави и постоянните им взаимни намеси във вътрешните работи, пространно отразени от всички тогавашни хронисти.

Опит за завладяване на Солун

С името "Обсада на Солун от 685 г." е известен опитът на Кубер да превземе втория по големина град във Византия - Солун, в съюз със славянските племена. Името е неточно, защото до реална обсада и до военни действия изобщо не се стига. Историята на този опит е следната:

Когато Куберовите подчинени „сермисианци“ — ромеи, започнали да бягат от Керамисийското поле в Солун, сред прабългарската върхушка възникнал план за завладяването на втория по значение имперски град. Било решено Мавър да пристигне в града, преструвайки се на беглец, да се представи като покорен пред императора и да помогне за пристигането на други лица от обкръжението на Кубер, както и на известен брой войници. След това трябвало да се предизвикат безредици в самия град и междуособна война. След овладяване на града, там трябвало да пристигне Кубер, който постепенно да привлече на своя страна местните славяни и така да се обособи като самостоятелен владетел. Византийските хронисти не крият страха си от Мавър, който по думите им бил особено способен, инте­лигентен и находчив човек. Освен своя роден прабългарски език, той знаел гръцки, латински и славянски. Мавър бил „изкусен във всяко отношение и изпълнен с вся­ка дяволска хитрост...“, Ромеите в Солун лесно повярвали във враждата му с Кубер и мнимото бягство. Както изглежда, Мавър имитирал истинско въстание и се озовал в ромейския град с много свои приближени.

Преценявайки ползата от вът­решния конфликт в прабългарския лагер, приемайки с доверие клетвите и обещанията на Мавър, византийският импе­ратор Юстиниан II "Ринотмет" го назначил със заповед за ръководител на всички бегълци от лагера на Кубер. Знатният българин получил знаме и висо­ката титла консул. Ромейските власти, изпитва­щи сериозни затруднения с арабите, славяните и двете прабългарски общности (на Аспарух и Кубер), не криели задоволството си от „измяна­та“ на Мавър. Хората му били вписани в състава на армията (т.е. получавали високи заплати), а началникът им скоро придобил изключителна обществена тежест. Някои от ромеите знаели или се досещали какъв е неговият замисъл, като твър­дели, че на човек, „който никога не е спазва- честна дума... и е разорил много места и наро­ди“, не бива да се вярва. Мавър обаче имал свой шпионаж от доверени хора, от които научавал всичко за действията и доносите на „клеветни­ците“. Използвайки прерогативите си, той ги наказвал направо със смърт, а жените и децата им продавал в робство. Станало така, че мнозина солунчани знаели за намеренията на прабълг. първенец, но не смеели да съобщят на властите, опасявайки се от разправа. Наред с високия пост и обществено положение Мавър не бил за подценяване и във военно отношение. Той бил начело на голяма военна сила от „сермисианци и българи“, като всички командири (стотници, петдесетници и десетници) били подбрани лично от него. Извън съмнение е, че това е представлявала една елитна военна част, добре подготвена и безусловно вярна на своя командир.

Планът за овладяване на Солун бил задействан в нощта срещу Великден, когато в града царяла празнична су­матоха, а голяма част от жителите били в църквите. Снизената бдителност щяла да позволи на опитните му хора да предизвикат безредици, пожари и паника, което би помогнало за бързото завземане на града и крепостните му стени. След това вече идвали решителните действия на Кубер. Както изглежда обаче, въпреки пре­вантивните мерки Мавър не успял да ликвидира „доносниците“ в своя лагер. „Изтичането на информация“ било този път оценено от властите, но те предприели контрамерките си в пълна тайна. Изглежда съществували опасения, че при опит за арест Кубер пак би могъл с военната си сила да се окаже победител. Бил информи­ран и самият император, който наредил на флотския началник Сисиний да акостира на пристанището в самото навечерие на Велидекнските празници. Когато ненадейно се поя­вили корабите на Сисиний (византисйките хронисти отдават идването му в Солун на „чудодейната“ намеса на св. Димитър — закрилникът на гра­да), за Мавър станало ясно, че планът е пред провал. Мавър уж бил „обхванат от страх и отчаяние“, поради което се разболял. Всъщност съобрази­телният прабългарин така се опитвал да разсее съмненията. Той прекарал на легло „много дни“, а Сисиний го посещавал всеки ден и се грижел за него. Дали тези „грижи“ и „успокои­телни думи и клетви“ не били нещо като надзор над заподозрения, не става ясно. Така или иначе, властите не се добрали до категорични доказателства за измяна. Мавър не бил наказан, но все пак било решено той и хората му да бъдат изведени от Солун. След като Мавър оздравял от „болестта“, Сиси­ний му заповядал да се разположи извън града. Тук „керамисийците“ („сермисианци и бълга­ри“) прекарали много време заедно с моряците на Сисиний. Целта била да бъдат приети нови бегълци от хората на Кубер, както и от страна на околните славяни. Очевидно Мавър се подчинил на тази заповед, защото все още смятал, че като „вътрешно лице“ в империята би бил по-полезен на съплеменниците си, отколкото ако отново се завърне при Кубер. Междувременно обаче пристигнала заповед на императора. Мавър и хората му били откарани с корабите на Сиси­ний в Константинопол. Така завършил неус­пешният опит на Мавър и Кубер да превземат Со­лун, който да стане столица на втората българска държава на Балканите. Приема се, че това ста­нало ок. 686—687.

Привличане към Византийската аристокрация

Случаят със Солун съвсем не поставил край на Мавровата кариера във Византия. Нещо повече, императорът го издигнал в сан патриций, даван обикновено на най-знатните ромеи и чужди владетели (напр. хан Кубрат, а по-късно хан Телериг, знаменитият Карл Велики и др.). За то­ва свидетелстват три негови печата. Първият Печат на Мавър е от края на VII в. и гласи: „Мавър, патриций и архонт на сермисианите и българите“. В качес­твото си на такъв М. бил назначен в Тракия. Както става ясно в последно време, тези „Куберови българи“, които ръководел Мавър, били по­селени в Стримон — в поречието на р. Струма и отчасти в Родопите.Няма сигурни данни, които да помогнат за точното датиране на това събитие, но вероятно става дума за 688 —689г..

Българинът — „патриций и архонт“, обаче и сега намерил начин да поднови и под­държа тайните си връзки с Кубер. Той отново „кроял планове срещу империята“, като дори замислял покушение против живота на импера­тора. Този нов заговор бил разкрит от неизвес­тния по име син на българския първенец, който бил роден от неговата съпруга византийка. Реши­телното доказателство било поведението на Кубер — той „не беше докоснал никого от хората или нещата (имуществата) на Мавър, а дори отдаваше на жените му същата почит, която имаха по-рано, та дори и по-голяма“. Последното показва, че преди да отиде в Солун и стане християнин, Мавър бил езичник и многоженец (с положителност знаем,че няколко жени имал Крум, което явно важи за прабългарската знат въобще). Тази подроб­ност, изнесена от сина на Мавър, убедила импера­тора в неговата виновност. Той бил арестуван, лишен от високата си служба и звания и поста­вен да живее под стража в едно от столичните предградия. Колко време Мавър бил в немилост, не е ясно, но при повторното царуване на Юстиниан II (705— 711) той отново излязъл на полит. сцена. Знаем, че „носоотрязаният император“ не бил подкре­пен от „чичовците“ на Тервел (Кубер или негови­те наследници) при българската акция в 705 г. В този смисъл Маъвр би могъл да дължи реабилитацията си и на хана в Плиска, което още веднъж говори за тесните връзки между „Аспарухови“ и „Куберови“ българи.

Участие в обсадата на Херсон

В 711 г., желаейки да накаже жителите на „задморската територия“ Херсон (част от дн. Кримски п-в), Юстиниан II изпратил наказател­на експедиция начело с патриция Мавър и патриций Стефан. Те командвали огромна флота, трябва­ло да превземат града и поставят начело на управлението доведения от тях спатарий (мечоносец, гвардеец) Илия. Мавър и помощникът му влезли в град Херсон, без да им бъде оказана съпротива, като подложили населението на жестоки репресии. Много хора били избити, включително седем от градските първенци. Те били ока­чени на специални колела и буквално опечени над голям огън. Други двайсет били завързани за един напълнен с камъни стар кораб и удаве­ни в морето, при това заедно със семействата си. Четиридесет най-знатни мъже, вкл. градс­кият управител и хазарският наместник („тудун“), били изпратени оковани в Константинопол. Според Теофан, който се стреми да очерни Юстиниан II, императорът не бил доволен от репресиите (сторили му се твър­де меки...) и заповядал на Мавър и хората му да се завърнат обратно. През октомври 711 г. те от­плавали назад, но в открито море, през нощта, флотата била връхлетяна от страшна буря — загинали хиляди хора, но Мавър останал между живите. Междувременно жителите на Херсон въстанали, а на тяхна страна преминал и спатарият Илия. Научавайки за този бунт, Юсти­ниан II избил децата на Илия, а жена му омъжил насила за своя готвач индиец. Пратена била нова флота, чиито началници били допуснати в Херсон и с измама избити. Юстиниан изпаднал в ярост и този път изпратил отново Мавър („по прозвище Бес“ — т.е. живеещ там, където няко­га било тракийското племе беси — горното течение на Марица и Родопите). Мавър трябвало да разруши града до основи и унищожи всичките му жители. По тази причина той получил все­възможна обсадна техника (тарани, каменомети и т.н.), с които съборил двете главни бойни кули. Херсон обаче получил военна помощ от страна на хазарския хаган и българинът решил да сключи примирие.

Участие във византийските междуособици

Мавър преценил променената обстановка след въстанието в Херсон и преминал на страната на бунтовни­ците, като подкрепил издигнатия от тях за им­ператор Филипик Вардан (711—713). В това от­ношение навярно му помогнали връзките със спатария Илия още от първия военноморс­ки поход. Както изглежда, Юстиниан II е очаквал такъв завой в поведението на Мавър. Получавайки извес­тията за въстанието в Херсон и действията на Филипик Вардан, той напуснал столицата и се отправил към Синоп в Мала Азия, на черноморс­кото крайбрежие. Може би императорът очак­вал тук флотата на Мавър, с която да се противо­постави на бунтовниците. Когато бил в Синоп обаче, той сам видял, че корабите с опънати платна отивали към столицата Константинопол. Изпратената от хан Тервел военна помощ също се оказала напразна и Юстиниан II бил свален. По понятни причини Мавър бил сред най-приближе­ните на Филипик Вардан. Именно нему узурпа­торът възложил да убие Тиберий - сина на Юс­тиниан, който потърсил убежище (според т.нар. азилно право) в една от столичните църкви. Доскорошният езичник без колебание нахлул с хората си в храма и заповядал да смъкнат от Тиберий свещените предмети (вероятно кръстове, икони и други реликви на христ. култ; които той бил окачил по себе си). Довчерашният престолонаследник бил екзекутиран на една от крепостните кули. Това е и последното сведе­ние за Мавър, в чието лице виждаме един от първи­те (на практика първия!) българи, играли значи­ма роля във вътрешните дела на Византия. Датата на смъртта му не е известна.

Вижте също

• Печат на Мавър
• Обсада на Солун (685)

Използвани източници

• Златарски, В. "История". Т. 1. Ч. 2, стр. 218 сл.;
• Петров, П. "Образуване на българската държава", стр.296—309;
• Бешевлиев, В. "Първобългари. История." стр.51 —54;
• Юруков, Й. "Мавър от писмените извори и печатите" - Векове, 1980, № 3, стр. 5-12.
• Андреев, Лазаров, Павлов, "Кой кой е в Средновековна България" - Просвета, 1994. ,стр. 246-248.