Еничарски корпус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.47.96.92 (б.), към версия на VanHelsing
Ред 15:
През 1458 г. [[Францискански орден|францисканският]] монах Ф. Джорджиус съобщава, че на всеки 5 г. султанът събира младежи до 20-годишна възраст. Утвърждаването на '''чилика''' като регулярно периодично вземане на деца може да се отнесе към първата половина на ХV в.
Отвлечените деца се изпращат в турски семейства, където се обучават на подчинение и турски език. След като възмъжеят, те се връщат в [[Цариград]], където е извършван нов подбор. Тези, които се отличават със своята красота и интелигентност, се изпращат в корпуса на '''ич-огланите''' – дворцовата гвардия. Именно от техните среди най-често успяват да се издигнат до най-висшите служби на империята. Основната част от останалите са предназначени за корпуса на '''аджеми-огланите''', където се подготвят за служба в подразделенията на османската армия – еничарите, флота и бюлюците. ОстналитеОстаналите, негодни за войници, са продавани като [[роб]]и.
 
Новосъздадената военна структура получава наименованието '''еничарски оджак'''. Думата ''оджак'' означава огнище и показва връзката с остатъците от родовия строй в този ранен етап от съществуването на [[Османска империя|Османската държава]].