Стефан Тинтеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 4:
Стефан Тинтеров е един от незаслужено забравените български лирически поети. Завършил право в Софийския университет. Работил е като помощник-прокурор в Стара Загора. За пръв път печата през 1905. Сътрудничи на списанията „Демократически преглед“ и „Гражданка“. Пише в духа на символизма. Автор е на философската поема „Градът“ (1910) и на няколко литературно критични статии. Превежда френски и немски поети. Известен е с псевдонима Вен.Тин. Умира на 6 юли 1912.
БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ВЕН ТИН
1885 г.
На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда Стефан Тинтеров (Вен Тин). Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: "Цвете мило, цвете красно…" и "В цветя, в треви зелени…".
1892/1903 г.
Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
Есента на 1903 г.
Приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет.
1904/1906 г.
Работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и следва.
1906 г.
Официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. "Демократически преглед" - едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение - "В памет на П. П. Славейкова", Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов "Подир сенките на облаците".
1909 г.
Дипломира се като юрист и се завръща в Бургас.
1910 г.
Назначен е за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
1911 г.
Годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания "Женски глас" и "Гражданка", редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.
1912 г.
По време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият син Стефан.
[[Категория:Български поети|Тинтеров, Стефан]]
| |||