Луи-Франсоа дьо Буфлер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
В началото на [[Война за испанското наследство|Войната за Испанското наследство]] Буфлер комндва армията в Нидерландия, като умело действа срещу англо-нидерландските сили, начело с [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. През 1703 г. печели малката победа при Екерен срещу нидерландците, за което е награден от испанския крал Фелипе V и прехвърлен като началник на кралската охрана. Отново е на бойното поле от август до декември 1708 г. като началник на обсадения от съюзниците грал [[Лил]]. Той не само поема инициативата за укрепването на града, но и за дългата му отбрана, която при неговите 14 000 души не е изглеждала възможна срещу 70 000-80 000 съюзници. Неговата упорита съпротива не само проваля планираното за тази година вражеско нахлуване дълбоко във Франция, но и довежда до безпрецедентния факт победителите да му дадат правото да определи условията на своята капитулация. Луи XIV го превръща в пер на Франция и му дава титлата херцог, като го нарича "един от най-заслужилите ми генерали".
 
В началото на 1709 г. Буфлер се отказва от военната кариера, но се записва като доброволец в армията след призива на краля. Има решителна роля за спечелената от французите битка при [[Малплаке (битка)|Малплаке]], тъй като след катораняването на [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] е ранен, именно Буфлер поема командата на френската армия и я извежда от бойното поле в пълен ред. Умира две години по-късно и е погребан в църквата Сен-Пол в [[Париж]].
 
{{DEFAULTSORT:Буфлер, Луи-Франсоа дьо}}