Стефан Тинтеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо |
име=Стефан Тинтеров - Вен Тин |
портрет=dot.png|
описание=български поет |
наставка= |
роден-дата=[[22 март]] [[1885]] |
роден-място=[[Бургас]], [[България]] |
починал-дата=[[6 юли]] [[1912]] |
починал-място=[[?]], [[България]]
}}
'''Вен Тин (Стефан Константинов Тинтеров)''' (22 март 1885, [[Бургас]] — 6 юли 1912, [[София]]) е [[български]] [[поет]]
Стефан Тинтеров е
== Биографични бележки ==
* 1885 г. На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда Стефан Тинтеров (Вен Тин). Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: "Цвете мило, цвете красно…" и "В цветя, в треви зелени…". ▼
* 1892/1903 г. Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
▲На 22 март в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови се ражда Стефан Тинтеров (Вен Тин). Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: "Цвете мило, цвете красно…" и "В цветя, в треви зелени…".
* 1906 г. Официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. "Демократически преглед" - едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение - "В памет на П. П. Славейкова", Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов "Подир сенките на облаците". ▼
▲Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
* 1910 г. Назначен е за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
* 1911 г. Годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания "Женски глас" и "Гражданка", редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.
▲Приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет.
* 1912 г. По време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият син Стефан.
▲Работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и следва.
▲Официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. "Демократически преглед" - едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение - "В памет на П. П. Славейкова", Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов "Подир сенките на облаците".
▲Дипломира се като юрист и се завръща в Бургас.
▲Назначен е за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
▲Годината на неговата женитба и на активно сътрудничество в периодичните издания "Женски глас" и "Гражданка", редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.
▲По време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. Три месеца след смъртта му се ражда неговият син Стефан.
[[Категория:Български поети|Тинтеров, Стефан]]
|