ВЕЦ „Енина“: Разлика между версии

През месец октомври [[1912]] г. работата е прекъсната за цяла година, поради избухването на [[Балканска война|Балканската]], а след това и на [[Междусъюзническата война]], след което работата се подновява. Дружеството внася необходимите електродвигатели за осъществяване на всички задвижвания във фабриките и занаятчийските работилници от Казанлък, проявили интерес. То инсталира публично осветление на улиците в града и захранва с електроенергия за осветление частните къщи на гражданите, поставя безплатно електрически шнурове (тогава скрити инсталации не се правят), ключове и лампи на желаещите граждани, магазини и учреждения.

В края на [[1913]] г. са направени първите успешни проби. Казанлък е захранен с електрическа енергия на [[31 декември]] [[1913]] г. точно в полунощ. Градът светва – всички предприятия и сгради, собствениците на които са се доверили на създателите. Започва бурно развитие на града. Наличието на електроенергия дава възможност за създаване на съвременни предприятия и фабрики и това привлича много чужди капитали.

На 25 декември 1947 г. ВЕЦ „Енина” е национализирана и от 1947 г. до 1993 г. е държавна собственост. В началото на 1994 г. централата е реституирана на предишните собственици. През 1972 г. е създадена музейна сбирка.

Чрез създаването на ВЕЦ „Енина” Казанлък изпреварва градове като [[Пловдив]], [[Русе]], [[Бургас]], [[Сливен]] и служи за пример на подражание. Наличието на електроенергия спомага за бързия индустриален и културен подем на града.