Трайко Китанчев: Разлика между версии

Китанчев пише във вестниците [[Право (1894 - 1903)|„Право“]], [[Знаме (вестник)|„Знаме“]] и списание [[Мисъл (списание)|„Мисъл“]]. В 1893 година превежда за пръв път на български „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], а през 1894 година - [[Шинел (повест)|„Шинел“]] и [[Невски проспект (повест)|„Невски проспект“]] на [[Николай Гогол]].

 

[[Симеон Радев]], съгражданин на Китанчев, го нарича:

 

{{цитат|...една от най-чистите, бих казал, най-светлите фигури на българската демокрация...<ref name="Радев 101"/>}}

 

{{цитат|През есента ([[1895]]), по внушение на княз Фердинанд, бe оpганизиран ВЪРХОВНИЯТ КОМИТЕТ нa македонските дружества, за да може винаги да се намесва в Македония, когато неговите династически интереси налагат това. И Кобургският княз е правил всичко. за да обезличи влияннието си в този фатален и за българския и за македонския народи „Върховен комитет“... Починът за основаването на македонските дружества принадлежи на Трайко Китанчев, честен демократ и предан син на своето отечество Македония. Роден е в с. Подмочами, Ресенско, на 1 сенемнри 1858 г. Когато из България, а отчасти и в Румъния се основали доста Македонски дружества, през 1895 г. бил свикан в София първият конгрес (09-38 март). На този конгрес бил приет устава и избран Македонският комитет с председател Трайко Китанчев. Една от главните задачи на М. К. е била агитацията в другите балкански дьржавици за общо действие в полза на автономията. За първата си авантюра княз Фердинанд използува доброто име и първичния автономистически характер на македонските дружества. От своя страна и Китанчев даде пълна подкрепа на царедворската акция, като мислеше, че и тя е проникнала от същите помишления и чувства, които изпълваха неговата душа и разум. И при първото усъмняване в подлите намерения на двореца, той преживял такова дълбоко душевно вълнение, при което му се пукнапо сърцето и той починал на І август 1895 г. в разцвета на силите си, едва 37 годишен. Пред смъртта на свидния македонски патриот, княз Фердинанд заграби с помощта на своите оръдия Македонския комитет, който бе наречен Върховен. Но и след смъртта на първия председател дворцовата камарила и нейните оръдия неспирно спекулираха с паметта на Трайко Китанчев и се представяха като негови „последователи“, когато всъщност бяха негови пряки и косвени убийци. И на тази агитация са станали жертва много честни и смели македонски борци.“<ref>[http://www.scribd.com/doc/47608518/Јане-Сандански-Yane-Sandanski Павел Делирадев, „Яне Сандански“, София, 1946, стр 8-9]</ref>}}

 

{{цитат|... Усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, председателят на Върховния македонски комитет в София, Трайко Китанчев от с. Подмочани, Ресенско, един безукорно честен човек, който по време на Стамболовата диктатура, обвинен в заговор, дълги години лежа в затворите (в IV и V участъци и в Черната Джамия в София и в окръжния затвор в Хасково) – та усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, Трайко Китанчев не можа да понесе тая гавра с родната му страна и с идеалите на македонците и през месец август 1895 година умря от разрив на сърцето.“<ref>Петър Манджуков, „Предвестници на бурята“ (Спомени), издава Федерацията на анархистите в България, София, 2013, стр 9</ref>}}

 

<center><gallery caption="">

Image:Трајко Китанчев.jpg | Портрет от 1896 г.