Бял дроб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Illu bronchi lungs.jpg|thumb|350px|Схема на [[ларинкс]], [[трахея]], [[бронхи]], бронхиално
'''Бял дроб''' {{#tag:ref|'''Бел.:''' Понякога като архаизъм, диалектизъм или маниеризъм се използва '''бял''' с турската дума '''джигер''': ''бял джигер''.|group="бел."}}
({{lang-la|pulmones}} и {{lang-el|pneumon}}) е чифтен [[орган (анатомия)|орган]] от [[дихателна система|дихателната система]], свързващ я с [[кръвоносна система|кръвоносната система]] на дишащите въздух [[гръбначни]]. Представлява голям чифтен орган, в паренхима на който се извършва газовият обмен и венозната кръв се превръща в артериална. Процесът, при който става този обмен, се нарича „[[дишане]]“. Механизмът, по който белите дробове осъществяват дишането, се нарича [[дифузия]]. Белите дробове имат също и недихателни функции. Медицинските термини, отнасящи се до белите дробове често започват с '''''пулмо-''''' от [[латински език|латинската]] дума за бели дробове ''pulmones''.
== Анатомично устройство ==
Белият дроб е орган с мека конструкция. Той е лек, еластичен, изпълнен с въздух и поставен във вода изплува на повърхността. Двата дяла на органа са разположени изцяло в [[гръдна кухина|гръдната кухина]]. Отделени са един от друг, чрез средостението и органите разположени в него. От коремните органи е отделен посредством [[диафрагма]]та. Формата и размерите на органа зависят от състоянието, в което се намират. При вдишване размерите са по-големи, отколкото при издишване. Белият дроб има форма на надлъжно разрязан [[конус]]. Всяка половина притежава основа, тяло и връх. Основа е широка и лежи изцяло върху купола на диафрагмата, а заобленият му връх при човека се издига нагоре на 3-4 cm над
На всеки дроб се различават три повърхности - диафрагмена, ребрена и медиална. Диафрагмената заема основата на дроба (''basis pulmonis'') и е вдлъбната съответно на големината на купола. Ребрената е изпъкнала и лежи непосредствено под ребрата. Медиалната повърхност е обърната изцяло към средостението. Тя се допира до поместените в медиастиналното пространство органи - [[сърце]], [[перикард]], [[хранопровод]], [[аорта]] и други. Същите оставят и отпечатъци по белодробната повърхност. Трите повърхности преминават една в друга като на мястото на прехода образуват три ръба - тъп, остър и медиастинален.
Ред 10:
Към средата на медиалното пространство има свободно от висцерална [[плевра]] поле наречено белодробна врата или хилус. През него в белите дробове навлизат главния бронх и придружаващите го клонове на белодробната и бронхиалната артерия с нервните влакна. От хилуса излизат белодробните и бронхиалните вени с лимфни съдове. Бронхът и съответните влизащи и излизащи съдове се наричат белодробен корен. На това място се образува двойна плеврална връзка, която съединява медиастинума с белия дроб.
Белият дроб при бозайниците се разделя на дялове. Лобирането се извършва от няколко изрезки, които се намират на острия ръб и имат характерни видови особености по отношение на наличие, големина и положение. От корена си всеки бял дроб се дели на два основни дяла. Те са отделени един от друг, чрез различно дълбоки междудялови изрезки. По този начин се създава известна самостоятелност на дяловете. Освен двата основни белите дробове се делят допълнително на по-малки дялове. Броят и големината им са видовоспецифичен белег. Главното разделение на белия дроб на два дяла се дължи основно на делението на трахеята на два главни бронха.
Функционално в белия дроб се различават две части: въздухоносни пътища, представени от [[бронхи]]те и техните разклонения, и дихателна част - белодробните [[алвеола|алвеоли]], в които се извършва газовата обмяна.
Ред 20:
=== Алвеоли ===
=== Кръвоснабдяване ===
Белият дроб е основно звено в малкия кръг на кръвообращение. В него навлизат функционалните съдове ''a.pulmonalis'' и ''vv.pulmonales''. Освен тях в органа навлизат и нутритивни кръвоносни съдове част от големия кръг на кръвообращение - ''vena'' и ''arteria bronchialis''. Бронхиалната артерия кръвоснабдява бронхиалното дърво до нивото на крайните бронхиоли, а крайните разклонения на функционалния съд са междуалвеоларните капиляри, в които се извършва обмяната на газове.
=== Хистологично устройство ===
[[Файл:Bronchial anatomy with description.png|thumb|350px|Схематично изображение на крайните отдели на бронхиалното дърво:{{Br}}A: Алвеола,{{Br}}M: Гладка мускулатура,{{Br}}D: Бронхиална жлеза,{{Br}}BT: Крайна бронхиола,{{Br}}PA: Клон на Arteria pulmonalis,{{Br}}PV: Клон на Vena pulmonalis,{{Br}}N: Нервно разклонение,{{Br}}BR: Респираторна бронхиола,{{Br}}AS: Алвеоларна септа,{{Br}} DA: Ductus alveolaris (Алвеоларен ход)]]
Подобно на [[трахея]]та и стената на главните бронхи е изградена от еднослоен, многореден, призматичен, ресничест [[епител]] на [[лигавица]]та. Под него в проприята се разполагат слузни [[жлеза|жлези]] наречени бронхиални. Хрущялните пръстени на бронхите са цели, а лигавицата е изпъната, но с надлъжни гънки. Хрущялните пръстени са съставени от по няколко парчета, свързани помежду си с уплътнена [[съединителна тъкан]]. Бронхиалните жлези са в по-голямо количество в горните отдели на бронхиалното дърво. При средните бронхи количеството на хрущялните пръстени е по-малко и постепенно се замества от циркулярна гладкомускулна тъкан. Това е причина за още по-голямо нагъване на лигавицата им. При малките бронхи се срещат само единични хрущялни парчета, а епителната покривка преминава в двуреден призматичен ресничест епител. Последните подразделения на бронхите образуват делчести бронхи, които обрадуват т.нар. белодробно делче. То представлява [[пирамида]], на чиито връх се намира делчестия бронх. Във всяко делче се откриват по 20 до 80 бронхиола, подразделение на делчестия бронх. Постепенно при тях епителът преминава в кубичен ресничест, разположен върху съединителнотъканна основа. Липсват жлези и хрущялни пръстени, а гладката мускулатура е представена от единични клетки. Последните сектори са представени от респираторните бронхиоли завършващи с алвеолна торбичка. При тях епителът е кубичен без допълнителни подслоеве освен съединителнотъканна основа. Посредством преходен алвеоларен ход плавно преминава в алвеолата.
Алвеолите са отделени една от друга от алвеоларни септи. Основата на всяка септа се образува от съединителна тъкан, в която се разполага фина мрежа от еластични влакна и кръвоносни капиляри. Вътрешната повърхност е обвита от еднослоен плосък епител лежащ на базална мембрана. Тук се наблюдават няколко вида респираторни епителни клетки:
* Малки пневмоцити. Наричат се още негранулирани пневмоцити. Това са основните покривни клетки на алвеолите. Имат плоска форма и лещовидни [[Клетъчно ядро|клетъчни ядра]]. Клетките са с малка дебелина - едва от 0,2 μm. Образуват неправилни израстъци, които контактуват със съседните пневмоцити.
* Големи пневмоцити. Изпъкват над повърхността на покривните клетки и са сравнително по-малко на брой. Имат по-голямо овално ядро и гранулирана [[цитоплазма]]. Гранулите съдържат липопротеидни вещества, които се отделят в алвеоларната кухина и образуват тънък слузоподобен слой. Този слой се означава като [[сърфактънт]] и съдържа предимно [[фосфолипиди]] (основно [[дипалмитоилфосфатидилхолин]]). Притежава известна еластичност и предотвратява слепването на стените им. (виж [[Дишане#Белодробна вентилация|раздел Белодробна вентилация]])
* Камбиални клетки. Притежават овална форма, без израстъци, разположени в гънките между пневмоцитите. От тях се диференцират малките и големите пневмоцити.
* Алвеоларни макрофаги. Големи кълбовидни клетки, разположени между пневмоцитите или в съединителната тъкан на интраалвеоларните септи. Произлизат от [[моноцит]]ите и показват ултраструктурна прилика с тях. Функцията им е да [[фагоцитоза|фагоцитират]] попадналите в алвеолите прашинки и [[микроорганизми]].
Сърфактънтът, епителната покривка на алвеолите, базалната мембрана под него и ендотелните клетки на интраалвеоларните капиляри заедно образуват бариерата „въздух - кръв“.
== Видови особености на белия дроб ==
Line 61 ⟶ 73:
<references />
== Литература ==
* Гаджев С. „Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици“, Стара Загора, 1995, ISBN 954-8180-31-6
*Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9▼
* Германов А. „Приложна зоология“. Земиздат, 1992, ISBN 954-05-0187-3
*Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том І, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2▼
* Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-187-9
* Иванов В., „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат, София 1995 г.
▲* Ковачев Г., Гигов Ц., „Анатомия на домашните животни“, том І, Земиздат, София 1995 г. ISBN 954-05-0330-2
* Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
▲* Кръстев Х., Витанов С., „Ембриология“, Земиздат, София 1994 г. ISBN 954-05-0203-9
* Кръстев Х., Витанов С. „Цитология и Хистология“. Земиздат, София, 1993, ISBN 954-05-0083-4
* Томов Тр., Седлоев Н., Градинарски Г., Костов Й., Илиев Я., Биволарски Б., Георгиев П., „Ветеринарномедицинска физиология“, Издателство Тракийски университет, Стара Загора 1998 г.
== Бележки ==
{{commons|Category:Lungs}}
<references group="бел."/>
{{Кръвообращение}}
| |||