Аслан Абашидзе

Аслан Абашидзе (на грузински ასლანაბაშიძე) (роден в град Батуми на 20 юли 1938г.) е бивш лидер на Автономна Република Аджария в Западна Грузия от 1991г. до 5 май 2004г. Той се оттегля от поста си под натиск от централното грузинско правителство и масови опозиционни митинги по време на кризата в Аджария през 2004г и от тогава живее в Москва, Русия. На 22 януари 2007г. градският съд в Батуми го намира виновен за злоупотреба със служебно положение и присвояване на държавни средства в размер на 98.2 милиона грузински лари и го осъжда на 15 години затвор, без Абашидзе да присъства на процеса. Също така е подсъдим по обвинение за убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991г.

Аслан Абашидзе

Ранни години и кариера

Абашидзе е роден в известно мюсюлманско Аджарийско семейство, клон на княжеското семейство Абашидзе. Неговият прачичо Мемед Абашидзе е бил известен писател и член на парламента на Демократическа република Грузия между 1918-1921г., но е убит по заповед на Йосиф Сталин през 1937г. Баща му е изпратен в ГУЛАГ за 10 години, но оцелява. Въпреки трудното си детство, през 50-те години Абашидзе успява да завърши История и философия в Университета на Батуми и Икономика в държавния университет в Тбилиси. Работи като учител и икономист преди да се присъедини към грузинската регионална държавна служба. Директор е на редица технически учреждения преди да е избран за регионален министър в Батуми, столицата на Аджария, където работи като министър на социалната политика. По-късно е назначен за първи държавен заместник министър на социалната политика и се мести в Тбилиси. Този държавен пост обаче е сравнително нисък. Въпреки че произхожда от известно мюсюлманско семейство, което е играло ключова роля в затвърдяването на грузинската и ислямската идентичност сред мюсюлманите в Аджария, Аслан Абашидзе приема християнството.

Абашидзе и независима Грузия

Когато Грузия възвръща своята независимост през 1991г., Абашидзе си осигурява назначението за Председател на Върховния Съвет на Автономна република Аджария. Също така е назначен за заместник-председател на Парламента на Грузия, пост който запазва през периодите 1990-1992 и 1992-1995. Построява независим политически център в Аджария като води политически курс на компромис между правителството в Тбилиси и опозицията. Създава собствена армия като противовес на въоръжените групи, които подкрепят президента Звиад Гамсахюрдиа и техните противници. Когато избухва гражданската война между силите подкрепящи президента и противниците им, през зимата на 1991-92г. и отново през есента на 1993г., Абашидзе задържа двете враждуващи сили извън Аджария и съумява да предотврати разпространението на сблъсъците в републиката. Въпреки това, за разлика от лидерите на Абхазия и Южна Осетия, Абашидзе не се опитва да търси независимост за Аджария и преследва политика, която най-добре може да бъде характеризирана като „политика на въоръжената автономия“, след падането на Гамсахюрдия. Успява да превърне Аджария в „свободна икономическа зона“, с много малко ограничения на търговията, но митническите задължения и приходи отиват в неговото правителство, вместо в изпълнителната власт в Тбилиси Абашидзе получава критики за управлението си с „тежка ръка“, което често е описвано като феодално. Създава собствена политическа партия през 1992г., наричана Съюз на демократическото съживяване или Съюз завъзраждане на Грузия. През 1998г., той е избран за президент на Аджария с 93% от гласовете, като изборите са определени основно от руските наблюдатели като свободни и честни. Абашидзе предпочита да оказва влияние от дистанция, вместо да опитва да се състезава за държавна власт и постепенно възприема политика на подкрепа на тези, които предлагат най-доброто за запазването на неговото управление в Аджария. Получава прием при президента Едуард Шеварднадзе, който изглежда, че предпочита полунезависима Аджария, вместо риск от нова гражданска война. Неговите отношения с Шеварнадзе охлаждат в края на 90-те, когато Абашидзе и правителството си разменят обвинения в корупция и измяна.

Абшидзе и Революцията на розите

Принудителното подаване на оставка на Шеварнадзе през ноември 2003г. – широко известно като „Революцията на розите“, създава политическа криза между Абашидзе и новото правителство в Тбилиси. Грузинската опозиция строго критикува Шеварнадзе за неуспехите му да се справи с проблема със сепаратизма в държава, включително възприемането от нея като липса на контрол от страна на Тбилиси върху Аджария. Абашидзе вижда това като заплаха за позицията му и за полунезависимостта на Аджария, поради което нарича падането на Шеварнадзе преврат. Той обявява бедствено положение в Аджария и търси подкрепа от Русия в случай на открит конфликт. Въпреки тези свои действия, той не успява да си осигури подкрепата на Русия и попада под силен натиск от САЩ да отстъпи. На 25 януари 2004г. Абашидзе се среща с новоизбрания президент Михаил Саакашвили в Батуми и заявява намерението си да работи със Саакашвили. Отношенията им скоро се влошават, след като Саакашвили заявява публично намеренията си да възвърне централната власт върху грузинските сепаратистки региони. В средата на март 2004г., кортеж превозващ Саакашвили до запланувани политически мероприятия в Аджария преди изборите за законодателна власт в Грузия, е върнат от аджарийски гранични служители. Абашидзе обвинява Саакашвили в предвождане на военен конвой в републиката, с цел да извърши преврат срещу него и обявява бедствено положение в Аджария и мобилизация на военнизираните формирования. В отговор, Саакашвили поставя еднодневен ултиматум на Абашидзе да приеме централната власт и да разпусне аджарийските паравоенни формирования. Правителстовото спира транзитните курсове към и от Аджария. В условията на високо напрежение и широко разпространени публични демонстрации, чужди правителства и международни организации отправят апели към двете страни да се въздържат и да разрешат различията си по мирен път. Абашидзе подава оставка като лидер на Аджария на 5 май 2004г., когато специалните части влизат в региона и аджарийските паравоенни формирования започват да минават на тяхна страна и да се обезоръжават. На следващия ден, след като получава гаранции, че няма да бъде екстрадиран, Абашидзе тръгва за Москва, без нито един изстрел да е произведен в региона. Собствеността на Абашидзе в Грузия, както и тази на неговите близки роднини е запорирана от грузинските съдилища и по-късно става собственост на грузинската държава. На 22 януари 2007г., съдът в Батуми намира Абашидзе виновен по обвинение за злоупотреба със служебно положение и присвояване на 98.2 милиона грузински лари и го осъжда на задочно на 15 години затвор. Също така, Абашидзе е обвинен в убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991г. Според Ню Йорк Таймс, към декември 2012г. Абашидзе живее в селото Барвиха в Адинцовския регион на област Москва.

Семейство

Аслан Абашидзе е вдовец, като с починалата си съпруга Магули Гогитидзе (музикантка) имат две деца: син Георги Абашидзе, бивш кмет на Батуми и дъщеря Диана Абашидзе.

Външни препатки

• Шаблон:Worldcat id
• Profile: Aslan Abashidze, Steven Eke, BBC News, 4 May 2004
• Шаблон:NYTtopic
• "President Aslan Abashidze, visionary leader of Adjara", 2002
• Aslan Abashidze at the Georgia Parliament
• Aslan Abashidze, The Dictionary of Georgian National Biography.

Източници

http://en.wikipedia.org/wiki/Aslan_Abashidze