Момина клисура (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
== История ==
Има различни предположения за името на селото, идентично с това на пролома. Според местна легенда близката крепост на левия бряг на Марица за известно време е била под воеводството на девойка (мома), която имала власт и над цялата клисура. През турското робство шест стражеви кули са охранявали Моминоклисурския проход и пролома.
Относно старите поселища на с. Момина клисура и землището му трябва да започнем още с предисторическите селища. В бивша пещера срещу гара Сестримо над река Марица е имало селище от неолитната епоха.
За поселищата през трако - римската епоха има малко данни. Досега не са открити ясни следи от тракийски селища, от каквито със сигурност не е било лишено землището на с. Момина клисура. За тракийски поселения определено, говорят една могила югозападно от селото до р. Палощица, вадените големи делви в местността Манастира — 5 км северозападно от селото и намираните монети от трако - римската епоха.
Старините от българската средновековна епоха са изобилни. На първо място трябва да споменем развалините на Градището — крепост, построена северно над селото и р. Марица върху конусообразна стръмна височина. Днес има оскъдни следи от крепостната стена и кулата, градени от недялани камъни, споени с червен хоросан. Крепостта е охранявала пътната артерия през пролома, който е събирал няколко древни пътя: откъм Самоков през Боровецката седловина, откъм Самоковско през Пчелинския проход, откъм Софийско през Момин проход (Солудервент, Водния проход), за да ги изведе надолу по Марица към Тракия.
Тя е изучена от П. Мутафчиев (1915, с. 80— 81). Състояла се е от околовръстна стена 70 см дебела, вътре в която е имало сгради. При разкопки на крепостта са открити големи делви и кюнци за снабдяване с вода от съседната височина Свирчовец.
Крепостта е служила и за защита на селището на мястото на днешното с. Момина клисура, чието население при нападения от неприятел е прибягвало за спасение в нея. Това селище е било необходимо за обслужване на важния главен път.
Напълно ясно е, че село Момина клисура е средновековно българско селище, макар и да не се знае кога точно е възникнало. Разбира се, ясно е и това, че селото не е възникнало по турско време като дервентджийско село, а по — рано като такова, макар че и през турското робство е изпълнявало също дервентджийска служба. Подобно селище са били Габровските ханове в западното начало на прохода, но Момина клисура е било по - важното проходно (дервентджийско) селище.
Доказателство за това, че селото е изцяло християнско, е един много ясен документ, който Ст. Захариев предава, а именно един надпис на мраморен отломък, който е бил вграден в старата черква „Св. Георги" на с. Момина клисура. Този надпис посочвал, че черквата е завършена през 1355 г. по времето на цар Александър Михаил (има се в предвид Иван Александър). Ст. Захариев предава и друг надпис, който е бил над черковните врата, където се посочвало, че същата черква е реконструирана през 1606 г. от няколко ктитори от с. Момина клисура. Тази черква се е намирала на южния край на селото. Тя била разрушена през 1868 г. и по- късно бива построена нова — днешната, по-голяма, в северната част на селото.
== Религии ==
| |||