Вардар (1911 – 1912): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| Дата на основаване = [[1 октомври]] [[1911]]
| Дата на приключване = [[12 септември]] [[1912]]
| Цена =10 стотинки, годишен абонамент 6 лева
| Собственик =
| Собственици =
Ред 24:
| Уебсайт =
}}
'''„Вардар“''' е български [[вестник]], редактиран и издаван от [[Данаил Крапчев]] и излизал от 1911 до 1912 година като неофициален орган на възстановената [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Част от тиража излиза със заглавия '''„Огражден“''', '''„Пелистер“''', '''„Места“''', '''„Струма“''', '''„Марица“''', '''„Пчиня“''', '''„Брегалница“''', '''„Църна“''', за да може вестникът по-лесно да избягва цензурата и да се се разпространява в Македония.<ref>[http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp10/6.2/6.2-28.pdf Душков, Живодар. Български периодични издания със заглавия ороними, Част І. 1878-1919, в: Научни трудове на Русенския университет - 2010, том 49, серия 6.2, стр. 158.]</ref><ref>Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.</ref> Печата се в печатница П. Глушков, както и в печатниците Г. М. Чомонев, Искра и Ден.
Първият брой на вестника излиза на 1 октомври 1911 година. Сред сътрудниците му са [[Григор Василев]], [[Никола Милев]], [[Иван Георгов]], [[Христо Матов]], [[Атанас Яранов (икономист)|Атанас Яранов]], [[Петко Пенчев]], [[Христо Силянов]] и [[Любомир Милетич]]. Вестникът е критично настроен към [[младотурци|младотурския режим]], както и към външната политика на [[Правителство на България (32)|правителството]] на [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивнолиберална партия|Прогерсивнолибералната партия]]. Бори се за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]] и за връщане на ВМОРО към старите ѝ принципи.<ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 133.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 44 - 45.</ref> Вестникът се занимава с проблемите на Вътрешната организация и в по-малка степен на емиграцията и македоно-одринското движение в България. Постепенно на страниците му все повече изпъква идеята, че решението на Македонския въпрос е форсиране на събитията с военна намеса от страна на България. Във вестника е публикувана студията на [[Христо Матов]] „Пропуснати случаи“, която също носи това послание.<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 241.</ref><ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/tom_1.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 160-161.]</ref>
| |||