|
== Биография ==
Роден е в гр. [[Казанлък]], където първо е ученик на [[Чудомир]]. През [[1919]] г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес [[Национална художествена академия]]) в класа на проф. [[Петко Клисуров]]. Когато общият курс на подготовка завършва през [[1922]] г. Узунов и състудентът му [[Иван Пенков]] заминават за [[Мюнхен]] на специализация при проф. [[Карл фон Маар]]. Под негово влияние двамата млади художници се запознават с творчеството на майстори като [[Рембранд ван Рейн]], [[Диего Веласкес]], [[Тициан]], [[Петер Паул Рубенс]], [[Макс Либерман]], [[Франц фон Щук]]. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като [[Елисавета Багряна]], [[Фани Мутафова]], [[Чавдар Мутафов]], [[Николай Лилиев]], [[Константин Щъркелов]], [[Симеон Радев]], [[Светослав Минков]] и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през [[1924]] г., в класа на проф. [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], като му преподават и други майстори на четката — [[Цено Тодоров]], [[Иван Ангелов (художник)|Иван Ангелов]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]]. От 1926 работи като щатен художник в [[Министерство на просветата]] до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците [[Атанас Пацев]], [[Георги Баев]], [[Калина Тасева]], [[Лика Янко]], [[Мария Столарова]], [[Светлин Русев]], [[Георги Божков]].
|
