Никола Джеров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
}}
'''Никола Георгиев Джеров''' е [[България|български]] [[писател]], поет, преводач и публицист.
== Биография ==
Джеров е роден през [[1892]] година в [[София]] в семейство на преселници от [[Охрид]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], където става член на [[Македонски младежки съюз|Македонския младежки съюз]].<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.</ref>
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „[[Развигор]]”, „[[Литературен глас]]”, „[[Вестник на жената]]” и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „[[Македония (1926 - 1934)|Македония]]“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал [[Александър Протогеров]] в 1928 година заедно с директора [[Георги Кулишев]] и главния редактор [[Васил Пундев]] напуска редакцията на вестника. Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
==Творчество==
Line 26 ⟶ 30:
* „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
* „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове<ref>Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.</ref>
;Преводи
* „Сини часове” (1922) - японска лирика;
* „Миражи на сърцето” (1936),
* „Цветът на прасковата” (1936) - китайска лирика;
* „Далечна флейта свири” (1937) - китайска антология;
* „Песните на Ямато” (1937) - японска антология;
* „Цъфнала вейка” (1938) - японска лирика;
* „Любов и мъдрост” (1939) - индийска лирика;
* „Цветя” (1939) - песни от Анам.
== Бележки ==
| |||