Юзеф Хьоне-Вронски: Разлика между версии

| име = ХьонеЮзеф Хьоне-Вронски

| роден-дата = [[23 август]] [[1776]]

| роден-място = [[Волщин]], [[Полша]]

| починал-дата = [[9 август]] [[1853]]

'''Юзеф Мария Хьоне-Вронски''' (на [[полски език|полски]]: ''Józef Maria Hoene-Wroński'' - ''Юзеф Мария Хоене Вронски'') е [[Полша|полски]] [[философ]], [[математик]] и [[физик]]. Научните му интереси и изследвания обхващат широк периметър от човешкото знание. Един от родоначалниците на [[полски месианизъм|полския месианизъм]].

Хьоне -Вронски е син на баща чех и майка полякиня. През [[1794]] г. служи като [[лейтенант]] в [[артилерия]]та и участва в боевете против прусите. Постъпва на военна служба в [[Русия]] до [[1797]] г., където е отличен с чин [[подполковник]]. След това заминава за [[Калининград|Кьонигсберг]], където учи [[философия]] и [[право]] и слуша лекциите на [[Имануел Кант]]. През [[1800]] г. посещава [[Англия]] и отива във [[Франция]], където става член на Академията на науките в [[Марсилия]] (1803). След едно мистично преживяване на [[15 август]] [[1803]] г. решава изцяло да се посвети на науките и философията. В [[Марсилия]] усилено се занимава с развиване на своята система, като прави изследвания в областта на [[философия]]та, [[математика]]та, [[механика]]та, [[астрономия]]та, [[геодезия]]та и др. През [[1803]] г. излиза първото му голямо произведение "''Критическата философия на Имануел Кант''". През [[1810]] г. заминава за [[Париж]], където до края на живота си живее в лишения. През [[1811]] г. излиза съчинението му "''Въведение във философия на математиката и техниката на алгоритмите''", в което излага основните си концепции за [[математика]]та. През [[1812]] г. се обявява против теориите на [[Лагранж]]. Издава "''Философия на безкрайното''" (1814). От [[1819]] до [[1822]] г. живее в [[Лондон]], след което се завръща във [[Франция]]. В следващите години работи върху проблеми свързани с [[вечен двигател|вечния двигател]], [[квадратура на кръга|квадратурата на кръга]] и създаването на машина за предсказване на бъдещето, която той нарича "прогнометър" (prognometre). Създава различни инструменти в помощ на математиката - — аритметически кръг (arithmetic ring) и аритмоскоп (arithmoscope). През [[1827]] г. издава известният си "''Канон за логаритмите''", който се превежда на много езици. От [[1831]] г. Вронски започва да пише за ролята на месианизма в бъдещето на човечеството и издава съчинения като "''Въведение в месианизма''" (1831), "''Обръщение към славянските нации относно съдбата на света''" (1847) и др. През [[1849]] г. изнася редица лекции в [[Германия]] върху философията на месианизма. Година преди смъртта си се запознава с [[Елифас Леви]], който е заинтригуван от идеите му. Почива на [[8 август]] [[1853]] г. във [[Франция]].

Идеите на Вронски са за една универсална философска система, в която да се обединят [[философия]]та, [[наука]]та, [[религия]]та, [[политика]]та, [[икономика]]та и пр., и която има за цел да обяснява Вселената с помощта на реформа на човешкото познание, което да се базира на идеята за Абсолюта. Вронски критикува Кантовата гносеология за непознаваемостта на абсолютните същности и развива концепция за единството на човешкия и Божественият разсъдък. Творчеството е тази сила, която може да направи човека съ-творец в света. Така човек трябва да изяви Божественото на земята и да познае Абсолюта като Логос. Всяко знание и съществуване идва от Абсолюта и като такова то съдържа един всеобщ закон в себе си, който Вронски нарича "Закон на Сътворението". Единната система на знанието, която произтича от него обхваща всички науки, философията и изкуствата, като се проявява чрез едно историческо развитие. Повлиян от [[Хегел]] и неговата философия на историята, Вронски пише за четири периода на развитие: 1) източен - — който има за цел да развие материалното; 2) гръко-латински - — развива морала; 3) средновековен - — развива религиозното и 4) модерен - — развива интелектуалното. XIX век за Вронски е период на преход, който трябва да развие бъдещето на човечеството към Абсолютното. Оттук и месианизма става опорна точка на цялата философия - — осъществяването на Абсолюта може да се осъществи чрез проявлението и реализирането му в света. Трябва да настъпи обединение между целите на човечеството и Месията, който ще се прояви чрез философията, трябва да извърши това единение. На практика, това трябва да бъде дело на самото човечество, което да въплъти в себе си идеята за Месията. Подемът за това трябва да започне от славянските народи като следваща фаза на историята.

Вронски бил гениална личност. Владеел 12 езика, между които френски, латински, старогръцки, арабски, еврейски, арменски. През целият си живот водел изключително активна писателска дейност, посветена на проблемите на науката и философията. Имал кореспонденция с най-учените личности на своето време. Всеки ден ставал рано сутрин и пишел по няколко часа в работният си кабинет. Бил спокоен и жизнерадостен човек. Последните му думи били: "Всемогъщи Боже, имах още толкова много неща да кажа."