Франсиско Франко: Разлика между версии

}}

 

 

== Военна кариера ==

През същата година Франсиско Франко се жени за Кармен Поло (Мария дел Кармен Поло и Мартинес-Валдес), а крал [[Алфонсо XIII]] е кум на сватбата му. Заради този факт по-късно, през първите години на испанската република, той ще бъде считан за офицер-монархист. Имат една дъщеря, Мария дел Кармен. През 1925 г. става полковник, а през 1926 г. най-младият генерал в Испания. Назначен е за директор на новосъздадената Военна академия в [[Сарагоса]].

 

В края на [[монархията]] през 1931 г., запазвайки своята предишна аполитична репутация, той не заема ясна позиция. При затварянето на академията през юли военният министър [[Мануел Асаня]] решава, че прощалната реч на Франко към кадетите е обидна, в резултат на което Франсиско е лишен от поста си за 6 месеца, освен това е поставен под надзор.

 

 

== Астурийско въстание ==

През октомври 1933 г. са проведени нови избори, при които се определя центристко дясно мнозинство. На 5 октомври 1934 г. избухва опозиционно революционно въстание. То бързо е потушено в по-голямата част от страната, но печели силна поддръжка в [[Астурия]] с помощта на миньорските профсъюзи. Франко, вече генерал от Дивизията и данъчен експерт при военния министър, е поставен начело на операциите, насочени към прекратяване на въстанието. Силите на армията в Африка трябва да понесат тежестта на операциите с генерал [[Едуардо Лопес Очоа]] като главнокомандуващ на полесражението. След 2 седмици на тежки битки (и оценка на жертвите между 1200 и 2000), въстанието е потушено.

 

 

== Правителство на Народния фронт ==

След провала на центристките партии от властващата коалиция, причинен от скандалите за корупция, са проведени нови избори. Формират се 2 широки коалиции: [[Народен фронт (Испания)|Народния фронт]] в ляво, съставен от републиканци до комунисти, и Национален Фронт (Френте Насионал) в дясно, който включва от централни радикали до консерватори. На 16 февруари 1936 г. левите печелят с малко мнозинство. Последвалите дни са белязани от почти анархистки действия. Франко неуспешно се опитва да придобие статут на избран при непредвидени обстоятелства, като предлага да потуши безредиците и да позволи повторно преброяване на гласовете. Вместо това, Франсиско е пратен на остров [[Тенерифе]] като военен командир с малобройна войска.

 

 

=== Първите месеци ===

Първите дни от бунта са белязани с нуждата от обезопасяване на контрола над Протектората. Франко успява да спечели подкрепата на местните и техните власти, за да подсигури контрола си над армията. Това довежда до екзекуцията на няколко висши офицери, лоялни към републиката (един от които е негов първи братовчед). Франко е изправен пред проблема как да премести войските си на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]], защото повечето части на военноморската флота остават под контрола на републиката и блокират [[Гибралтарски проток|Гибралтарския проток]]. От 20 юли нататък той е имал възможността, заедно с малка група от самолети, да сложи началото на въздушен мост до [[Севиля]], където войските му помагат да се осигури контрола на бунтовниците над страната. Чрез специални представители той започва преговори с [[Англия]], [[Германия]] и [[Италия]] за въздушна военна подкрепа. Преговорите се осъществяват с Германия и Италия на 25 юли и на 2 август самолетите започват да пристигат в [[Тетоуан]]. На 5 юли, с тази въздушна подкрепа, той успява да пробие блокадата и да изпрати корабен конвой с 2000 войници.

 

 

=== Издигане до властта ===

Безспорният водач на въстанието генерал [[Хосе Санхурхо Саканел]] загива на 20 юли при самолетна катастрофа. Националистическите водачи успяват да надделеят над регионалното командване ([[Мола]] на Север, [[Куайпо]] в Андалусия, Франко с независимо командване и Кабанелас в Арагон) и създават [[хунта]], по силата на която най-опитният да получи върховната власт. На 21 септември е решено Франко да стане главен командир, а на 28 септември, след известни дискусии, и глава на правителството. На 1 октомври 1936 той е публично провъзгласен за [[генералисимус]] на националистическата армия и държавен глава.

 

=== Военно командване ===

До края на войната Франко еднолично води военните операции. След завършилия с неуспех опит да бъде превзет Мадрид през ноември 1936 г., Франко решава, че печеленето на територии парче по парче е по-добро от дръзкото маневриране. Пряко следствие от това решение е освобождаването на гарнизона от [[Толедо]], което многократно е дебатирано. Някои от неговите действия остават спорни, като например когато през юли 1938 г. той решава да се насочи първо към [[Валенсия]], а не към [[Каталония]].

 

 

=== Политическо командване ===

Франко успява да обедини несъвместимите фашистка [[Испанска фаланга|Фаланга]] (''phalanx'', крайно дясна испанска политическа партия, чиято идеология е близка до тази на Мусолини) и карлистките монархически партии под своя власт. От началото на 1937 г. всяка смъртна присъда трябва да е подписана от лидера.

 

=== Краят на войната ===

На [[6 март]] [[1939]] г. заговорниците от т. нар. „[[пета колона]]“ — Хунтата за национална защита — обявяват по радиото за свалянето на министър председателя [[Хуан Негрин]], преминаване на властта към хунтата и скорошния край на войната. Водени от полковник [[Сегисмундо Касадо]] и [[Хулиан Бестейро]], те печелят контрол над Мадрид почти без бой. Те се опитват да договорят с Франко приемливи условия за капитулацията на републиканците, но той заявява, че ще приеме само безусловно подчинение и републиканците се предават на 27 март. Войната официално завършва на [[1 април]] [[1939]] г.

 

 

[[File:Franco1959.png|thumb|left|176px|]]

По време на неговото властване са забранени неправителствените търговски организации с всички политически опоненти срещу политическия спектър, от комунистки и анархистки организации до либерални демократи и каталонски или баски националисти. Единственият легален [[профсъюз]] е правителственият [[Синдикато Вертикал]].

 

 

== Смърт ==

Франко умира на [[20 ноември]] [[1975]] г., също като [[Хосе Антонио Примо де Ривера]], създател на Испанската Фаланга. Някои смятат, че е наредено на лекари да поддържат изкуствено живота му до тази символична дата. Историкът [[Рикардо де ла Киевра]] казва, че още на 19 около 6 часа вечерта е било съобщено, че той е мъртъв. Франко е погребан в [[Долина на падналите|Долината на падналите]], построен от затворници по времето на Испанската гражданска война като паметник на незнайните воини, загинали по време на войната.

 

{{СОРТКАТ:Франко, Франсиско}}

[[Категория:Испански политици]]

[[Категория:Испански военни дейци]]

[[Категория:Генералисимуси]]

[[Категория:Хора от Студената война]]