Дзержински е роден в [[аристокрация|аристократично]] семейство в имението Дзяржиново, близо до [[Ивянец]] и [[Ракау]] в днешен Западен Беларус, тогава в границите на [[Руската империя]]. Изключен е от училище за революционна дейност. По невнимание застрелва сестра си Ванда.
Като ръководител на ВЧК Дзержински веднага се ориентира в методите на работа използвани от тайната служба на имперска Русия "охранката". Под негово ръководство тези методи непрекъснато се усъвършенстват и прилагат както в контраразузнаването, така и в външното разузнаване. Бързо осъзнал липсата на какъвто и да е контрол от страна на Софнаркома върху дейността на ВЧК Ф.Ед.Джержински е абсолютен иноватор в провокационнте манипулации, представляващи създаване на фалшиви организации имитиращи контрареволюционна дейност с оглед привличане и в последствие арестуване и ликвидиране на антисъветските елементи. Най-известните негови операции на които той е инициатор и ръководител са "Тръст" и Оперпут". Чрез тях ВЧК прониква дълбоко и едновременно в останалите в СССР контрареволюционни групи, а така също в емигрантските кръгове на руското дворянство в чужбина. Имитацията за подготовка на контрареволюционно въстание в "болшевишка Русия" е съвършена и заблудата е толкова голяма, че агентите на ВЧК успяват да примамят бележити дейци на контрареволюцията да се завърнат В СССР с оглед да "оглавят борбата", при което веднага са арестувани, повечето от тях измъчвани при разпит в подземията на Лубянка и в крайна сметка ликвидирани. Характерно за дейността на Джержински е че като неотменим жалон в дейността си, той поставя своята безкомпромисна себеотдаденост на олтара на революционната победа. Някой съвременни изследователи считат че този негов похват е взаимстван от обучението му за езуит в ученическите му години. В историята на "тайния фронт" той въздига провокационната дейност на междудържавно ниво. По късно след смъртта му цялата методология по инспирирането на "революционни ситуации" и свързаните с тях "активни мероприятия" официално са промулгирани на VІ пленум на Коминтерна. Заради своята честност и неподкупност, а може би и заради нечовешката си жестокост, си печели прозвището '''Железния Феликс'''.
Присъединява се към [[Марксизъм|марксистката]] [[Литовска социалдемократическа партия]] през [[1896]]. Сред основоположниците на социалдемократическите традиции в Кралство [[Полша]] и [[Литва]] през [[1900]] г. Голяма част от младините си прекарва по [[затвор]]и. Арестуван е по обвинения за революционна дейност през [[1897]] и [[1900]] г. и е заточен в [[Сибир]], но и 2-та пъти успява да избяга. Отива в Берлин и се завръща, за да участва в [[Руска революция (1905)|неуспешната революция]] от [[1905]] г. Отново е затворен, този път в арест на т.нар. [[Охранка]]. Пуснат е на свобода през [[1912]] г. Скоро след това отново е арестуван за революционна дейност и е затворен в [[Москва]].
