Главан (област Стара Загора): Разлика между версии

На около 200 м на север след местността "Еньов камък" е местността "Боаза", в която днес има няколко хижи, построени с финансовата помощ на [[Марица Изток|"Марица Изток"]] в края на 70-те години на миналия век. От хижите, движейки се в южна посока се намира местността "Градището". Днес тази местност е потънала в пущинак и само след по-внимателен оглед могат да бъдат открити основите на стените от издигащата се някога крепост "Балзена". След нея в южна посока се намира местността "Кара Бенлий". От ляво на нея е шосето за "Голямата звезда", важен кръстопът на който се пресичат пътищата за [[Тополовград]], [[Свиленград]], [[Харманли]], [[Любимец]] и [[Стара Загора]]. В дясно от пътя по посока "Голямата звезда", в самото сърце на местността "Кара Банлий" се намира "Котьовата чешма". За нея води черен път, който на места е силно пропаднал и преходапреходът през него може да се осъществи само чрез превозно средство съсс голяма проходимост. Самата чешма е ремонтирана няколко пъти. Създателят и е бил от рода Котеви, който се е изнесъл от Главан по време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828-29]] година. През месец март 1993 г. по време на ремонта на резеровара на чешмата са открити над 120 пепелянки, които са зимували около тръбите. Поради проявена излишна вандалщина всички змии са избити от работниците. На около 500 м след местността "Кара Бенлий" в южна посока се стига до местността "Кольовия гроб". Самото място представлява хълмист терен, покрит с мише и храсти. През 1923 г. на това място е убит главанец на име Кольо, който е носил голямо количество пари със себе си. Убийците му са хора от съседното село [[Българска поляна]], криминално проявени, с които Кольо е имал конфликт. Според преданието главанецът е бил насечен на парчета и оставен непогребан.

Западно от местността "Боаза" има редки горски площи, след които започват лозя и ниви с различни насаждения. Движейки се в същата посока човек попада в местността "Керпе кория", която представлява полегат склон залесен с редки гори. В близост до черния път за село [[Браница]] се намира "Дядово Кръстевото кладенче", малък кладенец, чиято вода се използва за напояване, но не става за пиене. На върха на полегатия склон отдясно започва местността "Читашки юрт", а в ляво от нея в посока югозапад е местността "Хайджак". Ако се тръгне по единиятединия от черните пътища, който започва от шосето за село [[Помощник]] и минава през местността "Читашки юрт", човек може да премине през местността "Памукови корийки" и оттам да навлезне в "Хайджак". На около 2,5 км след разклона от шосето по черния път се стига до местността "Гирен тарла", която е последната местност в тази посока в землището на Главан. Тя граничи със землищата на селата [[Черепово]], [[Помощник]] и [[Браница]]. На границата между местностите "Гирен тарла" и "Хайджак" е местността "Каишевия камък". Това е един монолитен каменен блок от отдавна истинали магмени скали. Подобни огромни камъни има много в землището на Главан и околните села. Северозападно от "Читашки юрт" е местността "Листниците". Тя се пада на около 150 м в дясно от шосето за Помощник, веднага след като човек се изкачи на "Байряка", най-високата точка на полегатия склон на местността "Керпе кория". В "Листниците" са разположени няколко сгради, предназначени за обори и малък язовир, използван за напояване. Някои от младежите на селото го използват и за къпане, но водата не е чиста. По пътя от "Байряка" до язовира на "Листниците" има чешма, която тече постоянно и предлага хубава питейна вода. Чешмата е строена в средата на 80-те години. Покрай язовира минава черен път, който лъкатуши в местността "Дядо Кольовия башчак" и навлиза в областта "Могилите". В тази местност селяните са открили многобройни старинни предмети от ранното средновековие и късната античност: монети, сечива, битови съдове и др. Това предполага, че някога в тази местност е кипял живот. От ляво на местността "Могилите" е местността "Стойовите келемета". От дясно на "Могилите" пътяпътят се разклонява. Единият води до останките на няколко обора, които след 1990 г. са разграбени и разрушени. Другият продължава към местността "Стойовите корийки". Вдясно от тях е местността "Бойчовият гроб". През 1944 г. на това място тогавашните власти от Харманли са убили местен комунист Бойчо, който бил погребан там. На около 450-500 м в западна посока е местността "Ганкиния гроб". През 1955 г. на това място светкавица убива местна девойка на име Ганка, докато работи на полето. От "Стойовите корийки" в югозападна посока се стига до язовира носещ името "Чиртуковия гроб". Там има малък паметник на загинал човек. ПаметникаътПаметникът е вече във водата на язовира и само, когато пресъхва се вижда. На запад от язовира започва местността "Кумлии", която граничи със землищата на селата Помощник и [[Тянево]]. От местността "Стойови корийки" в посока северозапад се стига до местността "Дюс тарла". Тази местност вече е засипана от багерите на "Рудник-Трояново 3". Преди "Дюс тарла" е местността "Дядо Желязковия кладенец", а северозападно от него са се намирали изчезналите вече местности "Йос кория", "Касъм дере", "Видното дърво". До преди да бъдат засипани от багерите на "Рудник-Трояново 3" в тези местности е имало бостани, слънчогледови ниви и други засети площи. Преди "Йос кория" се е намирал също засипаният вече язовир "Чернилката". "Видното дърво" главанци свързат с един голям стар дъб, който е бил толкова голям, че се е виждал от селото, откъдето идва и името на местността.

Източно от местността "Листниците" се намира местността "Бокулювите корийки", а отвъд тях в посока север и запад започват лозя, чеири, царевични ниви, бостани. По-надолу има черен път, който лъкатуши из тези лозя и ниви, преминава през "Дюшюневите лозя", "Ралчовото лозе", заобикаля на около 200 м "Лозянския язовир", минава покрай "Джурджевите каръчи", покрай ""Дилевия кладенец",изкачва се нагоре и минава под далекопроводите за високо напрежение от ТЕЦ-3. От тук пътят се разклонява на север и води до местността "Листниците", откъдето се включва към пътя за "СтоьовитеСтойовите корийки". Другият път продължава напред покрай "Мундаревите саи", "Новаковия кладенец" и навлиза в местността "Балджи бунар". До 1990 г. тази местност представлява обширни овощни градини, но след този период, дърветата изсъхват, поради липса на грижи. От "Балджи бунар" пътят води до местността "Комплекса", която вече не съществува, тъй като също е засипана. До преди да бъде засипана тази местност в нея е имало голям хангар за складиране на бали от пожънатите ниви, няколко обора и други стопански сгради. Североизточно от "Комлекса" е местността "Седемте каръча", която също е засипана.

Село Главан има древна история. За селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от [[14 век|14]]-[[15 век]]. В близост до него се е намирал кръстопътят на древните пътишапътища ''[[Виа Диагоналис]]'' и ''[[Виа Милитарис]]'', като за тяхната охрана са били построени 2 стражеви крепости, по-запазената от които е ''[[Балзена]]'' или Валзина, както е спомената в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] на Хан Омуртаг за 30 годишния мир. Там тя е описана като гранична крепост между България и [[Византия]].[http://www.promacedonia.org/vb/vb_9.html].

Тази крепост отстои на 3-4 км от стария римски военен път. "Балзена" е била с двойни стени дебели около три метра. От изток на запад стените са тройни с кули и бойници. По времето, когато селяните започнали да строят къщи от камък стените на крепостта били постепенно разрушаванеразрушавани, за набавяне с камъни. Към 1920 и през 1992 г. археологически екип от София установява, че стените на крепостта се издигат на височина към три метра. През средновековието крепостта е имала ключово значение и покрай нея възникват няколко малки селища. Едно от тях се е намирало на територията на днешните местности: "Бекчийницата" и "Трацов Кладенец". Двете местности се намират на около километър западно от селото. Останки от древни селища са открити в местностите" "Циганското дърво", "Читашки юрт", "Могилите", "Чешката река".

Освен в [[Бесарабия]] в същиятсъщия период на преселническа вълна има сведения за преселилисепреселили се главенчани в североизточното българско село [[Имрихор]] /дн.[[Велино]]/ общ. [[Община Шумен|Шумен]].

От преселилитесепреселилите се главенчани в Имрихор са произлезли 4 месниместни рода и потомък на един от тях е родът на Марко Велчевите.

На 27.10.1877 г., турците събират 44 мъже, елитът на село Главан. 41 от тях са обесени на крайпътния хан (Араб-ходжовия хан), на входа на [[Свиленград]], 3-ма успяват да избягат. По пътя към Свиленград, на около 3 км. от селото, преди Голямата звезда, при опит за бягство е съсечен от турците Новак Радев, съратник на В. Левски, един от будните хора в селото. През 2008 г., потомците на Н. Радев от рода Пехливанови поставят на мястото паметна плоча. На името на Новак Радев е наречен Новаковия кладенец, близо до пътя за с. Помощник, след отбивката за лозята на селото.

След руско-турската война /1828-1829 г./ 800 главански семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Пътят е дълъг и тежък. Много умират. Част от главанци остават в Северна България, където основават свое село Главан /днешното село [[Главан (Област Силистра)|Главан, Област Силистра]]/. 167 семейства достигат до [[Бесарабия]], където изграждат трето село Главан. Бесарабските главанци пазят и досега езика си, както и своите обичаи. Има и семейства, които са се завърнали от Бесарабия в България. Поради това, че тръгнали след като ожънали, зимата ги заварила в [[Добруджа]]. Те там и останали. Живеят в селата Гешаново, Владимирово и др. Най-голям инат (най характерното качество за главанците) проявили тези, които влезли най-навътре, а по-точно заселилите се в село [[Гешаново]], с. Подслон, род Кралеви /Крали Кралев, род. 1896г в с. Главан/община Добрич.

Училище [[Христо Ботев]] в селото е създадено през 1839 г. Създадено като килийно, впоследствие след Освобождението става основно - до 4 клас. През 1921 г. училището става прогимназиално, с назначен през същата година първи учител Георги Проданов /Дюшюнев/ - Даскала, по чиято идея училището е именувано "Хр. Ботев". Училището беше основно, до 8 клас. Същото е [http://www.ciela.net/FreeStateGazette/Unofficial.aspx?year=2008&issue=77 закрито ] от МОН през 2008 г.

В селото функционира [[читалище]] "Г. С. Раковски".

В парка в центъра на селото е издигнат монументален паметник с височина около 7 метра на обесените през 1877 г. от турците 41 жители на Главан. Сред забележителностите на селото е и църквата „Св. Архангел Михаил“, както и паметниците на загиналите главанци във войните 1912–13 и 1914–1918 г.

* Родът на Анна Стрезева, органистка от Кишинев, Молдова [http://www.online.bg/kultura/my_html/2141/molana.htm]също от с. Главан. Род с такова име още съществува в селото.

* Според бившиятбившия кмет на селото Добри Янев, родът на футболиста [[Наско Сираков]] също е от с. Главан. Бащата на Н. Сираков, също известен спортист, [[Петко Сираков]] е извънбрачно дете на дъщерята на местния свещеник, която го ражда в гр. Харманли. В последствие детето е дадено в детски дом и отгледано в гр. [[Вълчи дол]].