Фирмилиан Скопски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 15:
Роден е в 1852 година в [[Шабац]] със светското име '''Димитрие Дражич''' (Димитрије Дражић). В 1869 година приема монашески сан. Първо завършва [[Семинария в Халки|богословското училище]] на остров [[Халки]], а след него и това в [[Атина]]. Администратор е на Вранската епархия след [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878), а след това е професор и ректор на Богословското висше училище в Белград. Става духовен наставник на сръбския крал [[Александър Обренович]]. Един от учредителите на [[Свети Сава (дружество)|Дружеството „Свети Сава“]] и член на първата му управа от 1886 г.<ref>Istorija Srpske pravoslavne crkve, Đoko M. Slijepčević, Štamp. "Iskre", 1966, str. 491.</ref><ref>[http://www.sveti-sava.org.rs/content.php?id=7&task=istorijat Друшто Свети Сава]</ref> След това е изпратен като глава на Чикагската епархия (1891-1895).
По онова време сръбската държава вече има неуспешен опит за назначаване на просръбски митрополит в Скопие в лицето на [[Теодосий Скопски]], през първия мандат на [[Стоян Новакович]] като посланик в Цариград (1885-1892). През 1896 година сърбите решават да пробват отново. Така Фирмилиян е преместен от САЩ на разположение на Новакович, който е на втори дипламатически мандат в Цариград (1896-1900). Междувременно, след решаващото пропускане на доставки с оръжие от Австро-Унгария за Турция по време на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]], сръбското правителство отправя искане до Високата порта Фирмилиян да бъде ръкоположен за Скопски митрополит. Цариградската патриаршия, обаче склонява да го изпрати
През 1902 година, след изпращането на Новакович за сръбски посланик в [[Петербург]] (1901-1905) и последвалото затопляне на двустранните отношения, белградското правителство издейства от Високата порта с руска помощ берат за назначаването му за сръбски митрополит на Скопската епархия.<ref>Stojančević, V. (1960) Društveno-političke prilike među Arbanasima u Kosovskom vilajetu na početku XX veka i arbanaški ošpor protiv turskih reformi 1902/1903. Istorijski časopis, XI, 188-190.</ref> Това е голям успех на сръбската пропаганда в Македония, като така фактически се постига [[Зони на влияние в Македония|разделяне на Македония на зони на влияние]]. Под натиск и след предложения за компенсации от страна на [[Русия]]<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/im_statii/im_s5p.html Михайлов, Иван. Как се бранеше народа в Скопие]</ref> правителството на [[Стоян Данев]] през май 1902 година отстъпва по въпроса за Фирмилиан.<ref>Спасов, Людмил, Павлов, Пламен. Кратка история на България, ИК Родопи-Кърджали, 2005, стр.201.</ref> След издаването на фермана от Портата, Цариградската патриаршия му нарежда да отиде в Солун, за да бъде ръкоположен в епископски чин от тамошния гръцки митрополит Атанасий. Солунските гърци, обаче протестират срещу Фирмилиян и той е принуден да напусне града. Оттегля се в изолиран манастир до [[Дедеагач]] и там е ръкоположен на 15 юни 1902 година. В България се провеждат протести срещу назначението на Фирмилиан.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_article.pl?id=2597&SC=aAvtorid&RC=7&SRV=true&LANG=bg&CS=1334&SA=%D4%E8%F0%EC%E8%EB%E8%FF%ED%2C%20%EC%E8%F2%F0%EE%EF%EE%EB%E8%F2 в. „Свободен гражданин“, 04/04/1902, No. 19, стр.3.]</ref> [[Димо Хаджидимов]] пише остра статия „Шумът около Фирмилияна”, в която се казва:
|