Разлика между версии на „Генератор на Ван де Грааф“

редакция без резюме
м (Робот: Преместване на 28 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q211736.)
Още известен като [[Генератор]] за [[статично електричество]], представлява ускорител на леки елементарни частици ([[лептони]]) и по-точно електрони. Изобретен през [[1929]] година от американският физик [[Робърт Ван де Грааф]]. Ван де Грааф генераторът се състои от метална [[сфера]], най-често алуминиева без остри части, диелектриков ремък, 2 ролки от противоположни трибоелектрични серии, метални четки, които прихващат отделените електрони, плексигласов или друг кожух и електромотор. Принципът на действие на генератора се основава на свойствата на проводниците в [[електростатично поле]]. Триенето на ремъка с долната ролка предизвиква индуцирането на некомпенсиран заряд, които се пренася от ремъка до горната четка, където бива прихванът и отведен към сферата. Този заряд е положителен, тъй като ролката се наелектризира положително при триене, това означава, че приема електрон от лентата и по вътрешната страна на ремъка се индуцира некомпенсиран отрицателен заряд, който в следствие на преполяризацира от йонизацията на въздуха и става [[положителен]] от другата страна на ремъка. Именно моментът на преразпределението на заредените частици е преломният. Индуцираните отрицателни [[заряди]] от горната ролка биват заземени, посредство заземителя на самия уред. Едно от свойствата на проводник в електростатично поле е, че вътре в проводника не се създава електростатично поле, и съответно интензитетът там е равен на нула. Това позволява натрупването на нови заряди върху сферата да бъде неограничено. И така генераторът се зарежда до хиляди волта [[напрежение]].
 
[[Категория:Електричество]]
Анонимен потребител