Разлика между версии на „Гълъбово“

редакция без резюме
м (Bot: Migrating 14 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q405736 (translate me))
No edit summary
 
== География ==
Град Гълъбово се намира в югоизточната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и е с население 9183 жители (преброяване от 2001 г.), като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път [[Европейски път E85|Е85]] Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора свързва Симеоновград с Бургас и Варна - в момента тази жп линия не обслужва пътнически влакове.
 
Гълъбово е разположено на юг от Старазагорското поле, на 45 км. от градовете Стара Загора и Хасково, на 13 км. от Симеоновград, на 24 км. от Раднево, 26 км. от Харманли и на 40 км. съответно от Нова Загора и Тополовград. Разположен е на двата бряга на река Сазлийка, която извира от южния склон на Сърнена гора, протича през Тракийското поле и източно от Симеоновград се влива в река Марица. [1:6]
 
Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни и е на височина 97 м. надморско равнище (според Гичо Бакалов и Община Гълъбово е със средна надморска височина 194,5 м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. според един от web сайтовете за града ни [4] ).
[[File:Galabovo.jpg|thumb|Въздушна снимка на гр. Гълъбово, 2012 г.]]
 
=== Възникване на селището ===
 
Благоприятното разположение на Гълъбовския край е причина тук да се установят хора още през новокаменната епоха ( 5 000 г. пр. н. е. ). В 1910-1912 г., при разкопаването на могилата Девебаркан при устието на река Сазлийка, братя Шкорпил откриват предмети от тази епоха - каменни брадви, тесли, чукове, зъби и кости от животни. През бронзовата и желязната епоха по тези земи живеят траките. Те разполагат селищата си в низините и подножията на планините в съседство с реки и извори. Останки от такива тракийски поселения има в местностите Кошадере, Беловините, Корийката и др. Запазени паметници от тракийско време са и надгробните могили. Край Гълъбово това са: Малова чука, Лесова чука, Лиска могила и др. С голямо научно значение е селищната могила Асара (Хисаря), намираща се до ТЕЦ „Марица-Изток” 1. От периода на римската цивилизация пък са известни няколко стари пътища. По течението на река Сазлийка например минава древният път от Нове (Свищов) през Августа Траяна (Стара Загора) до Константинопол. Освен това тук се срещат и останки от друг римски път, свързвал някога Стара Загора с Одрин. Интересни сведения за Гълъбовския край има и от времето на Първото българско царство (VII-XI в.). Така още при управлението на Аспаруховия приемник — хан Тервел (701-718), Гълъбовският регион е включен за първи път в пределите на току-що образуваната славяно-българска държава.[1:7]
 
Днешният град Гълъбово обединява някогашните села Кум Дуванджии, Карабунар и гара Гълъбово. В многовековната си история тези селища са известни с различни наименования. През 1885 г. с. Кум Дуванджии получава името Гълъбово. Същата година село Карабунар е преименувано в с. Сладък кладенец. От 1906 г. селището, обособило се покрай жп. гарата, се нарича гара Гълъбово. През 1947 г. село Сладък кладенец променя името си на Кладенчево, а през 1950 г. се обединява с гара Гълъбово под името Стаханово. С указ №519 от 24. X. 1969 г. гара Гълъбово и бившето село Гълъбово се обединяват и образуват сегашния град Гълъбово. [1:8]
В Гълъбовския край започва развитието и на много различни занаяти като: тенекеджийство, коларо-железарство, обущарство и др. Постепенното развитие на селското стопанство, търговията и занаятчийството води до откриването на пощенска станция през 1888 г.
 
През 1920 г. се открива „ Популярна банка” –от– от старозагореца Янко Илиев.[1:11]
 
През 1920 г. американската компания „Standard Oil Company” учредява Гълъбовското петролно дружество „Соколи” с представител Нейко Тончев.
До 1935 г. в Гълъбовския край изкупуването на продукцията на селскостопанските производители и снабдяването на населението с необходимите хранителни стоки се извършва от търговците: Иван Маринов и синове Руси и Дичо Маринови; Нейко Тончев и С-е; Дончо Митев и синове; Гичо Маринов и Коста Гичев и др.
 
Освен с търговия, занаятчийство и някакъв вид промишлена дейност, за което стана вече дума , жителите от района се занимават предимно със земеделие. Отглеждат се най-вече пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица, памук, цвекло, тютюн и слънчоглед. Развито е и животновъдството - овце, свине, говеда, птици и др. Селското стопанство е раздробено на малки парцели. Липсва механизация и за обработката н ана земята отначало се използват старите изпитани средства - коне, магарета и волове. В края на 30-те и 40-те години на XX век някои по-заможни селскостопански производители се сдобиват с вършачки и друга селскостопанска техника.
 
Развитието на Гълъбово и превръщането му в естествен икономически център на около 40 села е причината, поради която през 1924 г. се изпращат телеграми до правителството и председателството на Парламента, с които настоятелно се иска при новото административно деленаделение на на страната да се създаде една нова околия към Старозагорски окръг с административен център гара Гълъбово. Независимо, че проектът не е осъществен, самото предложение говори достатъчно за самочувствието на местното население.
 
Въз основа на краткото изложение дотук могат да се посочат няколко основни фактора, които оказват благоприятно въздействие за оформянето на Гълъбово като център на региона през периода 1878-1945 г. Такива са преди всичко:
След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци е превръща в център на енергетиката и въгледобива. Бързото развитие на града ни в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „Марица-Изток”. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Ако не е бил „Марица-Изток” град Гълъбово и селата наоколо са щели да си останат най-вероятна напълно селскостопански, а районът може би е щял да се обезлюди, както е станало с много други населени места в България. Комплексът „Марица-Изток” обаче,по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда нашия регион на първо място в страната.
 
Най-големият днес въглищен басейн в България ( „Марица-Изток” ), заема 240 кв. км. площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина. Северната му граница минава южно от села Българене, квартал „Гипсово” на гр. Раднево и с. Гледачево. На изток достига до селата Ковачево, Полски градец и Владимирово, на юг - до с. Медникарово, а най-северозападната му точка е с. Априлово. [1:16]
 
=== Селско стопанство ===
До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14.1.1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. [1:22]
 
Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо, че района ни не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма , съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово. [1:23]
 
=== Транспорт и съоръжения ===
 
Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток” превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози”. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.
 
=== Търговия и услуги ===
Образовани, култура и спорт
 
Първото българко светско училище в моя рай е открито едва след Освобождението на България от османска власт - през 1878/79 г. в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец). За целта са изградени две малки стаи на края на селото, където се е намирала българската махала.
Първата учителка в школото е Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. След това на нейно място е назначен Диню Ямалийски. С увеличаване на учениците учителите стават двама -Екатерина и Иван Крякови.
 
През 1913 г. е построена нова училищна сграда и персоналът нараства на трима учители.
 
През 1928 г. положителният прираст сред жителите сред жителите на селото води до увеличаване броя на учениците, а от там и учителският персонал става 5-членен.
 
По-важните събития от богатия живот на училището протичат през следващите години в следния хронологичен ред:
*април-май 1928 г. - учебните занятия се водят на открито. Поради сериозна повреда на училищната сграда от земетресение по същата година.
*16 юни 1937 учебна г. - по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски, съгласно заповед №1524№ 1524 от същата дата на министъра на народното просвещение, годишниягодишният успех по всички предмети на всички ученици е повишен с по една единица.
*декември 1956/57 г. - сформирана е група за детска градина.
*1959/60 учебна г. - първи клас се разделя на две паралелки.
*1964/65 учебна г. - броят на учениците значително се увеличава. Направена е надстройка над училищната сграда. Паралелките са вече седем в началния курс и една полудневна детска градина с общо 232 ученикаученици и деца от градината.
 
Тъй като 60-те години на XX век са времето, през което започва строенето на комплекса „Марица-Изток”.
1966/67 учебна г. - училището от седмокласно става осмокласно.
 
Още от самото начало един от характерните белези на II-ро ОУ е младостта на колектива. Едни от най-възрастите преподаватели по това време са: Иванка Жекова (39), Руси Бонев (38), Златка Халачева (38). Младостта и ентусиазмът си казват си казват тежката дума при изграждането на сплотения колектив и именно под неговите грижи израстват не едно следващи поколения.[1:28, 29]
 
Днес II-ро ОУ „Христо Ботев” не спира да твори своята история. Независимо от проблемите и въпреки тенденцията към намаляване на броя на учениците, в резултат на отрицателния като цяло естествен прираст на населението[1:31].
 
Други училища намиращи се в рамките на града: Разбира се става дума за I-во ОУ. В Статистическия календар на Старозагорския департамент в миналото се вижда , че през далечната 1882 г. в с. Кум Дуванджии има едно училище с един учител и 53 ученикаученици - 49 момчета и 4 момичета.[1:31]
 
Но до 1905 г. тогава учениците от гара Гълъбово ходят на училище в с. Кум Дуванджии. За първи път новото начално училище отваря врати през 1905/6 г. За училищна сграда се използва дюкянадюкянът на местен търговец, намиращ се на мястото на днешната целодневна детска градина №2, на част от двора и.[2:13]
 
Първа учителка била Мария Василева от гр. Стара Загора. Тя обучавала 23 ученикаученици в: I отделение - 11 ученикаученици, II отделение - 4 ученикаученици, III отделение - 3 ученикаученици, IV отделение - 5 ученикаученици
Според Запряна Костова.
Учениците които изучавала Мария Василева според Гичо Бакалов били:
I (клас) отделение - 12
II (клас) отделение - 5
III (клас) отделение - 3
IV (клас) отделение - 6
Всички ученици били обучавани заедно е в една учебна стая. Сградата имала една голяма стая и две по-малки. В едната от стаите се помещавала бирническата служба, а най-малката стая със северно изложение била нещо като учителска стая, където учителката съхранявала училищната документация и извършвала необходимата писмена работа. В най-голямата стая се учили децата.[2:14]
По нататъшната история на училището може да се проследи накратко в следната хронология на Гичо Бакалов:
1921/22 учебна година - открива се първи прогимназиален клас с 29 ученикаученици. Прогимназията е районна.
1923 г. - разработва се план за ново училище в града.
1 април 1924 г. - дадена е строителна линия на новото училище с 8 класни стаи.
1945 г. - открита е непълна реална гимназия.
1 септември 1956 г. - за първи път в гара Гълъбово се поставя началото на пълно средно смесено училище от I до X клас включително.
1957/58 учебна година - учениците са вече 682, разпределени в 20 паралелки.
15 септември 1958 г. - започва строителство на допълнителни класни стаи.
1965/66 г. - училището става основно и си запазва старото име, което е „Паисий Хилендарски”
Същата година се открива и ново училище в кв. „Сладък кладенец” - „Васил Левски”, което от 1982 г. датира като ЕСПУ и е настанено в сградата на I-во ОУ, но след построяването на сградата предназначена за него в кв. „Строител” (1984) учениците се местят в него. [1:36]
За задоволяване на нуждите на Стопанския минно-енергиен комбинат (СМЕК) „Марица-Изток” от квалифицирани изпълнителски кадри през 1960 г. на територията на гара Гълъбово се открива професионално-техническо училище по промишлен и енергиен монтаж с прием над седми клас и срок на обучение две години. Училището е на пълна държавна издръжка. Първият набор от 144 момчета е разпределен в четири паралелки по 36 ученици във всяка една от тях. Условията в работилниците са били незадоволителни, но трудностите не озлобявали, а карали учениците да работят с по-голям ентусиазъм. Голяма част от завършващите постъпили на работа в комплекса „Марица-Изток”, а други продължили образованието си в Техникума.[3:8]
 
*Край града се намира язовир "Розов кладенец", обитаван от много и редки птици и е предложен за включване в мрежата НАТУРА 2000.
*Защитния вал "Еркесията"
*Крепостта "[[Балзена]]" край с. Главан - Късноантична крепост охраняваща пътя за Константинопол
*Река "[[Съзлийка]]" приток на река Марица
*Дом на културата "Енергетик" - гр. Гълъбово
*Народно читалище "Просвета" - гр. Гълъбово
*Църквата "Св. Иван Рилски"
 
== Театри ==
Общинският театър при Дом на културата – Гълъбово е продължител на Драматичния състав към културния институт от преди 30 години. След известно прекъсване той отново започва своята дейност. От сезон 2003/2004 год. носи името Общински театър и има ориентация към комедийните образци на българските и балкански автори.
Под ръководството на Жечка Минкова - режисьор от 2003 г. театралната трупа е реализирала постановките "Службогонци", "Ръченица", "Криворазбраната цивилизация", "Аналфабети".
От 2006 г. режисьор и постановчик на Общинския театър е актьораактьорът Христофор Недков. С неговата професионална подкрепа групата израства много и навсякъде се посреща с интерес. В последните години редовно участва в Театралния фестивал на любителските театри с международно участие в гр. Каварна, където печелят награди. Те са носители на: II и две III награди за женска роля и III награда за спектакъл.
Общинският театър е известен с постановките си "Женско царство", "Свекърва", "Имен ден".
 
== Събития ==
 
* Международен турнир по борба за деца "Злати Ройдев" - единственият в България, одобрен от международната федерация по борба ФИЛА и включен в нейниятнейния спортен календар.
* Национален фолклорен фестивал "Янко Петров" за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли и фолклорни певчески групи - ежегодно се провежда през месец май.
* Майски дни на културата
* Празник на гр. Гълъбово - 27 август
 
== Личности ==
* митрополит [[Неофит Видински]] (свет. име Никола Караабов) (1868 – 1971) — български свещеник, митрополит на [[Видинка епархия]] на [[Българска православна църква]];
* [[Теодора Иванова ]] - народна певица
* [[Стефка Съботинова]], - народна певица
* [[Тодор Кавалджиев]] - вицепрезидент на Република България от 22 януари 1997 г. до 22 януари 2002
* [[Димитър Бонев]] -Певец певец на народна, класическа и ортодоксална музика.Пет, пет години солист на Национален филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Две години солист на сцената на Националната опера - София. От 1995 година солист на Смесения хор на Българското национално радио. Участвал в многобройни оперни спектакли по света.
* [[Кирил Кунев]] - световен шампион по вдигане на тежести.
* [[Вълко Гочев]] (1903-1978) - Политик от [[БКП]]
Анонимен потребител