Пьотър Столипин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
Kiwi~bgwiki (беседа | приноси)
Ред 34:
След дипломирането си постъпва н аслужба в Министерството на държавното имущество. През 1889 г. започва работа в Министерството на вътрешните работи, служи в Департамента по земеделието и селската промишленост. Работи като предводител на дворянството в [[уезд]] [[Ковно]] от 1889, а от 1899 г. като предводител на дворянството в [[губерния]] [[Ковно]] - до 1902 г.
 
През 1902 г. става най-младия [[губернатор]] в Русия - на [[Гродно|Гродненска]] губерния. Като гродненски губернатор Столипин председателствува губернския комитет за нуждите на селскостопанското производство. На 16 юли 1902 г., откривайки заседанието на комитета, Столипин излага възгледите си за промяна на селския живот. Най-важна мярка, според него, трябва да стане комасацията на селскостопанските имоти и разселването на селяните от селата по чифлици. Според него е наивно да се очаква да настъпи моментът, когато селяните сами ще пожелаят за комасират обработваемите си земи, затова инициативата трябва да се поеме от държавата. Друга важна мярка, формулирана от Столипин на това заседание, е развитието на мелиоративния кредит - създаването на напоителни канали и пресушаването на блатата според него ще увеличи доходността на земята. И третата важна мярка трябва да стане широкото разпространение и достъпността на общата грамотност и селскостопанските знания, в това число и сред жените <ref>Правда Столыпина. Сборник./ Сост. Г. Сидоровнин. - І вып. . Саратов: Изд-во Соотечественник, 1999. - С.76.</ref>.
 
През 1903 г. е назначен за губернатор на [[Саратов]]ска губерния (1903 - 1906). По време на селските вълнения през 1905 - 1906 г. Столипин изпраща доклади до император [[Николай ІІ]] Александрович Романов, в които изказва мнението си, че причината за тях е желанието на селяните да станат собственици на земята. Според Столипин, ако селяните станат дребни собственици, те ще престанат да се бунтуват; за целта е добре, според него, да се използват и част от държавните земи.