Зимна градина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eli goranova (беседа | приноси)
форматиране, почистване
Ред 1:
[[Файл:Stern Wintergarten.jpg|мини|вдясно|Зимна градина като самостоятелна постройка, Хатен, лятото на 2004 г.]]
[[Файл:Prefabricated house.jpg|мини|default|Зимна градина като продължение на всекидневната, Бергфелде, 2002г2002 г.]]
 
'''Зимната градина''' представлява пристройка към сграда или самостоятелна сграда, чиито покрив и странични стени в по-голямата си част са от стъкло. Добре конструираната зимна градина използва ефекта на [[оранжерия]]та /да не се бърка с атмосферния [[парников ефект]]/ вместо конвенционалните техники за отопление за постигане на температура на помещението, която позволява презимуването на определени растения. Пасивното използване на Слънчеватаслънчевата светлина води дори при минимално Слънцегреенеслънцегреене или разсеяна светлина до значително затопляне на въздуха в помещението в сравнение с въздуха навън. За да се увеличи този ефект, по-голямата част от стъклената фасада трябва да е обърната на Юг.
[[Файл:Prefabricated house.jpg|мини|default|Зимна градина като продължение на всекидневната, Бергфелде, 2002г.]]
 
'''== История''' ==
 
Зимната градина, в познатия днес вид, има своите корени в Англия. През 18.XVIII век там се създават многобройни луксозни пристройки към къщи, който са били достъпни само за заможни семейства. Предшествениците на зимната градина могат да се намерят още в Античността, когато също са се строили постройки за отглеждането на растения и плодни дървета от презокеанските колонии.
== '''Зимна градина''' ==
Трайно развитие на стила на зимната градина има през [[Викторианската епоха]], когато оранжериите се радвали навсякъде на нарастваща популярност. Конструкциите от стъкло и стомана били богато украсявани в стила на времето и станали част от една архитектурна форма, която създала цяла епоха и която се разпространила върху целия европейски континент. Остъклени парници и оранжерии за палми станали характерна черта на ботаническите градини и дали нови импулси за развитие на архитектурата.
Зимната градина представлява пристройка към сграда или самостоятелна сграда, чиито покрив и странични стени в по-голямата си част са от стъкло. Добре конструираната зимна градина използва ефекта на [[оранжерия]]та /да не се бърка с атмосферния [[парников ефект]]/ вместо конвенционалните техники за отопление за постигане на температура на помещението, която позволява презимуването на определени растения. Пасивното използване на Слънчевата светлина води дори при минимално Слънцегреене или разсеяна светлина до значително затопляне на въздуха в помещението в сравнение с въздуха навън. За да се увеличи този ефект, по-голямата част от стъклената фасада трябва да е обърната на Юг.
 
През Викторианската епоха зимните градини се превърнали за първи път в помещения, където Хоратахората прекарвали времето си и общували. Те вече не били само изложбени помещения, а, оборудвани с маси, столове и пейки създавали у Хоратахората едно ново усещане за жилищно и жизнено пространство.
'''История'''
След 1880г1880 г. и в Германия зимните градини стават модерни като част от [[бюргерските]] къщи и летните вили. До 30те30-те години на 20 век класическият стил на зимните градини бил изключително популярен в Германия. Днес обаче те вече не са израз на носталгичен поглед към миналото, а носители на нови архитектурни форми. Вследствие на петролните кризи през 1973 и 1979/80г80 г. и нарасналото екологично съзнание, както и на други фактори, Слънчеватаслънчевата светлина се превръща в енергиен източник, а заедно с нея стъклото бива открито наново за архитектурата.
 
Ранна форма на зимните градини са оранжериите. Те са били и отчасти продължават да бъдат изграждани като долепени до къщата постройки.
Зимната градина, в познатия днес вид, има своите корени в Англия. През 18. век там се създават многобройни луксозни пристройки към къщи, който са били достъпни само за заможни семейства. Предшествениците на зимната градина могат да се намерят още в Античността, когато също са се строили постройки за отглеждането на растения и плодни дървета от презокеанските колонии.
Трайно развитие на стила на зимната градина има през [[Викторианската епоха]], когато оранжериите се радвали навсякъде на нарастваща популярност. Конструкциите от стъкло и стомана били богато украсявани в стила на времето и станали част от една архитектурна форма, която създала цяла епоха и която се разпространила върху целия европейски континент. Остъклени парници и оранжерии за палми станали характерна черта на ботаническите градини и дали нови импулси за развитие на архитектурата.
 
'''== Топлинен режим''' ==
През Викторианската епоха зимните градини се превърнали за първи път в помещения, където Хората прекарвали времето си и общували. Те вече не били само изложбени помещения, а, оборудвани с маси, столове и пейки създавали у Хората едно ново усещане за жилищно и жизнено пространство.
След 1880г. и в Германия зимните градини стават модерни като част от [[бюргерските]] къщи и летните вили. До 30те години на 20 век класическият стил на зимните градини бил изключително популярен в Германия. Днес обаче те вече не са израз на носталгичен поглед към миналото, а носители на нови архитектурни форми. Вследствие на петролните кризи през 1973 и 1979/80г. и нарасналото екологично съзнание, както и на други фактори, Слънчевата светлина се превръща в енергиен източник, а заедно с нея стъклото бива открито наново за архитектурата.
 
Ако зимната градина през деня не използва за отопление слънчевата светлина, то топлинните разходи ще бъдат значително по-големи отколкото при традиционните стени и ще изискват три до четири пъти по-голяма отоплителна мощност. Обратно на това, голямото количество на използваната соларна енергия /слънчева топлина/, както и на разсеяна светлина, ще доведат до драстично намаляване на дните, когато е необходимо да се отоплява. Голяма част от соларната енергия може да се използва за отопляване на съседните помещения, така че годишните разходи по отопляването на цялата полезна площ няма да нараснат много. Ако зимната градина не използва соларна енергия за отопление и не се използва като жилищно пространство /температура по-ниска от 19 градуса/, то тя трябва да се отдели от къщата посредством врати и по-този начин ще служи като буферна зона.
'''Топлинен режим'''
Използването на подово отопление, на радиатори, както е в стари постройки, на топлината от камини и др. има своите минуси по отношение разхищението на енергия и по-ниската ефективност. Затова най-добрият начин за отопляване на зимните градини остава естествената Слънчеваслънчева светлина. Важен е и подборът на растенията, които могат да презимуват в този вид градина.
 
За съхраняване на Слънчеватаслънчевата топлина могат да се използват например теракотени плочки за пода или да се изгради масивна стена от тухли, която да акумулира топлина.
Ако зимната градина през деня не използва за отопление слънчевата светлина, то топлинните разходи ще бъдат значително по-големи отколкото при традиционните стени и ще изискват три до четири пъти по-голяма отоплителна мощност. Обратно на това, голямото количество на използваната соларна енергия/слънчева топлина/, както и на разсеяна светлина, ще доведат до драстично намаляване на дните, когато е необходимо да се отоплява. Голяма част от соларната енергия може да се използва за отопляване на съседните помещения, така че годишните разходи по отопляването на цялата полезна площ няма да нараснат много. Ако зимната градина не използва соларна енергия за отопление и не се използва като жилищно пространство/температура по-ниска от 19 градуса/, то тя трябва да се отдели от къщата посредством врати и по-този начин ще служи като буферна зона.
Използването на подово отопление, на радиатори, както е в стари постройки, на топлината от камини и др. има своите минуси по отношение разхищението на енергия и по-ниската ефективност. Затова най-добрият начин за отопляване на зимните градини остава естествената Слънчева светлина. Важен е и подборът на растенията, които могат да презимуват в този вид градина.
За съхраняване на Слънчевата топлина могат да се използват например теракотени плочки за пода или да се изгради масивна стена от тухли, която да акумулира топлина.
Прекомерното затопляне на зимната градина или проблеми с проветривостта на помещението могат да се избегнат чрез т. н. „хипокаустова система”, при която топлият въздух в градината превръща водата в пара, парата бива всмукана на най-високото място на градината и чрез хипокаустови тръби се връща към пода, където водната пара се кондензира, освобождава топлина и затопля пода.
 
'''== Видове зимни градини''' ==
 
По отношение на използваната техника се различават три вида зимни градини.
 
1. * Студена зимна градина : това е остъклено помещение, което се използва за презимуването на студоустойчиви растения. То не се отоплява или се отоплява до 12 градуса.
 
2. * Умерено топла зимна градина : тук температурата се движи между 12 и 19 градуса според стандартните предписания
 
3. * Топла зимна градина, подходяща и за живеене /температура в помещението 19 градуса. Там през цялата година цари приятен климат, особено подходящ за тропически растения с високи изисквания. При този вид градини са в сила строгите правила за енергийна ефективност при постройки със стъклени покриви и фасади.
 
=== '''Викторианска зимна градина''' ===
'''Предпазна система срещу прегряване и охладителна система'''
 
За да може да се използва през цялата година, една зимна градина трябва да разполага както със защита срещу прекомерно слънцегреене, така и с охладителна система, съответно с терморегулатор, за да се пести енергия. Ако градината гледа на Юг и самият регион е с топъл климат, пред градината може да се засади широколистно дърво/кестен, круша и др./, чиито листа пазят помещението през лятото, а през зимата, след опадване на листата пропускат достатъчно Слънчева светлина. Могат също така да се поставят големи растения, например малки дръвчета, в саксии пред фасадата.
 
=== '''Викторианска зимна градина''' ===
Особено стилистично направление в зимните градини са викторианските зимни градини. Те слагат английски отпечатък от епохата на кралица Виктория върху формите и украсата на градината.
 
'''== Предпазна система срещу прегряване и охладителна система''' ==
'''Исторически сведения'''
 
За да може да се използва през цялата година, една зимна градина трябва да разполага както със защита срещу прекомерно слънцегреене, така и с охладителна система, съответно с терморегулатор, за да се пести енергия. Ако градината гледа на Юг и самият регион е с топъл климат, пред градината може да се засади широколистно дърво /кестен, круша и др./, чиито листа пазят помещението през лятото, а през зимата, след опадване на листата пропускат достатъчно Слънчеваслънчева светлина. Могат също така да се поставят големи растения, например малки дръвчета, в саксии пред фасадата.
Ранна форма на зимните градини са оранжериите. Те са били и отчасти продължават да бъдат изграждани като долепени до къщата постройки.
 
== Отглеждани растения ==
'''Растения в зимната градина'''
 
Зимната градина не е парник, при който се обръща по-голямо внимание на светлопропускливостта на стъклото и на изолацията. Обикновено при зимната градина има големи температурни разлики, които не всички растения могат да издържат. Много тропически растения се нуждаят от по-висока влажност, от по-дълги летни дни или допълнително осветяване през зимата, с една дума от оптимални температури, които нямат почти нищо общо с необходимата за живеене атмосфера. Необходимостта от охлаждане на помещението с цел избягване на прекаленото затопляне може да доведе до течение, което се отразява отрицателно върху растенията. Най-подходящи за зимната градина за цитрусовите дръвчета, [[камелии]]те и [[еуфорбии]]те, които могат да понесат дори и известно застудяване. В зимната градина могат да се отглеждат и зеленчуци.
 
== Библиография ==
''Литература:''
 
1. ''Волфганг Наумер : Да строим енергоспесяващоенергоспестяващо и модерно. Хауфе, Мюнхен, 2008''</refbr>
2. ''Гюнтер Симон : Енергийна оптимизация за дома, Наръчник по планиране с примери, Бауверк ферлаг, Берлин''