Едуард VII: Разлика между версии

| роден-дата=[[9 ноември]] [[1841]]

| роден-място=[[Бъкингамски дворец]], [[Лондон]]

| починал-дата=[[6 май]] [[1910]]

Сватбата му с Александра му позволява до известна степен да се освободи от контрола на майка си, макар че тя продължава да го командва. Дори след смъртта на Алберт през 1863 г., Виктория не дава никаква официална политическа роля на сина си. Едуард се бунтува, имайки много любовници, отдавайки се на алкохол, залагания, спорт и пътешествия. Няколко пъти той е намесен в скандали, довели до развод, но съпругата му Александра винаги го поддържа.

Едуард се възкачва на трона след смъртта на Виктория през 1901 г., като денят на коронацията му, планиран първоначално през юни, е осуетен от остър пристъп на [[апендицит]]. Кралят е опериран успешно (по онова време това съвсем не е била рутинна операция и много хора са умирали) и коронацията е отложена за август. Едуард е много енергичен крал. Страховете на Виктория се оказват безпочвени: действията на Едуард във външната политика водят до съюзите на Великобритания с Франция и Русия и с изключение на недискретния му интимен живот, той има добро име пред нацията.

Многобройните му пътувания зад граница го превръщат във водеща фигура в междудържавните отношения. Много от европейските владетели са му роднини, което му позволява да играе активна роля в британската външна политика. Получава прозвището „Чичото на Европа“ ({{lang-en|the Uncle of Europe}}), тъй като е чичо на няколко европейски монарси, царуващи по същото време, включително [[Николай II]] и [[Вилхелм II]].

Кралят играе важна роля в създаването на [[Антанта]]та, като посещава в официални визити [[Франция]] ([[1903]]) и [[Русия]] ([[1908]]) и сключва двустранни съглашения. Той е и първият британски монарх, посетил Русия. Макар в историческа перспектива тези стъпки да се оказват консолидация на силите преди [[Първа световна война|Първата световна война]], в очите на съвременниците си Едуард VII е «Миротворецът» (''the Peacemaker''), както и инициатор на френско-руския съюз. За сметка на това стремително започват да се влошават отношенията с Германската империя, тъй като той не обича кайзер Вилхелм II. В «едуардианската епоха» в страната се наблюдава увеличена шпиономания и германофобия.

Социалното законодателство е основната дейност на Парламента при царуването на Едуард. Законът за образованието от 1902 г. субсидира второстепенното образование, либералното правителство със серия действия подпомага децата, през 1908 г. е гласуван Закон за пенсиите на старите хора. През 1909 г. се създават Трудови борси, приема се Закон за здравното осигуряване, което води до конституционна криза, поради недостиг на средства от бюджета за такава социална политика. Бюджетът, внесен от премиер-министъра [[Дейвид Лойд Джордж]]в Парламента, предвижда увеличаване на данъците на богатите земевладелци и правителството на либералите е бламирано. Новият министър-председател [[Хърбърт Хенри Аскуит|Аскуит]] иска от Едуард да създаде нови места в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], за да може по този начин законът да мине, но кралят отказва. Едуард умира по време на конституционната криза на 68 годишна възраст, а кризата е разрешена следващата година.

Едуард е активен член на [[масони|масонското]] движение и участва в много събрания в Британската империя и на континента.

=== Едуардианска епоха ===

Годините на царуване на Едуард се наричат „едуардианска епоха“ (по аналогия с [[викторианска епоха|викторианската епоха]]), като понякога се разширяват и до началото или дори до края на Първата световна война. Началото на периода съвпада с началото на [[20 век|новия век]] и с края на викторианската епоха. Докато кралица Виктория страняла от светския живот, Едуард е светски човек, обича пътуванията и налага нов стил на живот, повлиян от изкуството и модата на континентална Европа. Настъпват размествания в политическите пластове поради усилената политическа активност на нови слоеве от населението - — работниците, процъфтяват социализмът и феминизмът. Обществото е силно разслоено и контрастът между хората от висшето общество, тънещи в разкош и лукс, и живота на обикновените хора низшите класи е огромен.

В областта на науката това е време на големи промени в Европа - — започват да се присъждат [[Нобелова награда|Нобеловите награди]], своите ключови трудове публикуват [[Айнщайн]], [[Макс Планк]] и [[Зигмунд Фройд]]. В изкуствата това времето на разцвет на стила [[Ар Нуво]].