Зимна градина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м →История: линкове |
||
Ред 7:
Зимната градина, в познатия днес вид, има своите корени в Англия. През XVIII век там се създават многобройни луксозни пристройки към къщи, който са били достъпни само за заможни семейства. Предшествениците на зимната градина могат да се намерят още в Античността, когато също са се строили постройки за отглеждането на растения и плодни дървета от презокеанските колонии.
Трайно развитие на стила на зимната градина има през [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], когато оранжериите се радвали навсякъде на нарастваща популярност. Конструкциите от стъкло и стомана били богато украсявани в стила на времето и станали част от една архитектурна форма, която създала цяла епоха и която се разпространила върху целия европейски континент. Остъклени парници и оранжерии за палми станали характерна черта на ботаническите градини и дали нови импулси за развитие на архитектурата.
През Викторианската епоха зимните градини се превърнали за първи път в помещения, където хората прекарвали времето си и общували. Те вече не били само изложбени помещения, а оборудвани с маси, столове и пейки създавали у хората едно ново усещане за жилищно и жизнено пространство.
След 1880 г. и в Германия зимните градини стават модерни като част от [[Бюргерство|бюргерските]] къщи и летните вили. До 30-те години на 20 век класическият стил на зимните градини бил изключително популярен в Германия. Днес обаче те вече не са израз на носталгичен поглед към миналото, а носители на нови архитектурни форми. Вследствие на петролните кризи през 1973 и 1979/80 г. и нарасналото екологично съзнание, както и на други фактори, слънчевата светлина се превръща в енергиен източник, а заедно с нея стъклото бива открито наново за архитектурата.
Ранна форма на зимните градини са оранжериите. Те са били и отчасти продължават да бъдат изграждани като долепени до къщата постройки.
| |||