Габровски възвишения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
'''Га̀бровските възвишѐния''' са хълмисто-ридово възвишение в средната част на [[Предбалкан]]а.
| name = Габровски височини{{Br}}(Габровски възвишения
| other_name =
| photo =
| photo_size =
| photo_alt =
| photo_caption =
| elevation = вр. '''Кашинци (Овчаря) 869,2 m'''
| elevation_m =
| elevation_ft =
| elevation_ref =
| prominence =
| prominence_m =
| prominence_ft =
| prominence_ref =
| listing =
| translation =
| pronunciation =
| range = [[Предбалкан]]
| parent_peak =
| location = България
| map = България
| map_alt =
| map_caption =
| map_size =
| label =
| label_position =
| lat_d = 42
| lat_m = 50
| lat_s = 49
| lat_NS = N
| long_d = 25
| long_m = 25
| long_s = 2831
| long_EW = E
| age =
| region = [[Област Габрово]], [[Област Велико Търново]]
| coordinates = 2
| coordinates_ref =
| grid_ref_UK =
| grid_ref_Ireland =
| topo =
| type =
| volcanic_arc/belt =
| last_eruption =
| first_ascent =
| easiest_route =
}}
'''Габровските възвишения''' (или '''Габровски височини''') са хълмисто-ридово възвишение във вътрешната структурна ивица на [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], области [[Област Габрово|Габрово]] и [[Област Велико Търново|Велико Търново]].
 
Габровските височини се издигат между долините на реките [[Янтра]] и [[Белица (приток на Янтра)|Белица]], които ги отделят съответно от [[Черновръшки рид|Черновръшкия рид]] на запад и [[Еленски възвишения|Еленските възвишения]] на изток. На север възвишенията достигат до долината на [[Дряновска река]] и левия ѝ приток река Андък, като на северозапад, в района на село [[Донино]] седловина висока 537 м ги отделя от платото [[Стражата (плато)|Стражата]]. Южната граница на възвишенията се явява и условна граница между [[Предбалкан]]а и [[Стара планина]], като границата следи долината на Жълтешка река (десен приток на Янтра), преминава южно от град [[Трявна]] и достига до река [[Белица (приток на Янтра)|Белица]] в района на село [[Белица (Област Габрово)|Белица]].
Простират се между долината на [[Дряновска река]] на запад, платото [[Стражата (плато)|Стражата]] на север, долината на река [[Росица (река)|Росица]] на изток и главната [[Стара планина|Старопланинска]] верига на юг. Най-високата точка в Габровските възвишения е връх Мечкова чука (940 m). Характерни растителни видове са [[бук]], [[габър]], [[явор]] и храстови формации.
 
Дължината на възвишенията от север на юг са от 11-12 км на запад до 25-26 км на изток, а ширината им от запад на изток е 14-15 км. Най-високата част на височините се намира в южната им част, връх '''Кашенци''' (Овчаря, 869,2 м).
== Източници ==
 
„Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София, 2011, ISBN 978-954-8104-26-5 / ISBN 978-954-398-139-7, с. 1495.
Габровските възвишения се състоят от отделни плоски заоблени била, проломени почти по средата от юг на север от [[Дряновска река]]. Изградени са предимно от кредни и палеогенски варовици, пясъчници и глинести лиски, образуващи антиклинални и синклинални гънки.
 
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. В по-голямата си част височините са силно обезлесени, а горите от [[бук]], [[габър]] и [[дъб]] са запазени върху ограничени площи. Обработваемите земи са малко и на отделни петна.
 
По периферията на възвишенията са разположени 4 града: [[Габрово]] (на запад), [[Дряново]] (на север), [[Трявна]] (на юг) и [[Килифарево]] (на североизток) и още десетки малки селца и махали разпръснати в [[Община Габрово|Габровска]], [[Община Дряново|Дряновска]], [[Община Трявна|Тревненска]] и [[Община Велико Търново|Великотърновска общини]].
 
По периферията на височините и през тях преминава участъци от четири пътя от Държавната пътна мрежа:
* По северните, северозападните и западните склонове на височините, от град [[Дебелец]] до [[Габрово]], по долините на [[Дряновска река]] и [[Янтра]], на протежение от 41 км — участък от първокласен път № 5 [[Русе]] — [[Стара Загора]] — ГКПП "Маказа".
* По източните склонове на височините, от град [[Дебелец]] до село [[Вонеща вода]], по долината на река [[Белица (приток на Янтра)|Белица]], на протежение от 22,1 км — участък от второкласен път № 55 [[Дебелец]] — [[Нова Загора]] — [[Свиленград]].
* По южната им периферия, от село [[Вонеща вода]] до [[Габрово]], на протежение от 45,7 км — участък от третокласен път № 552 [[Вонеща вода]] — [[Трявна]] — [[Габрово]].
* В средата на височините, от юг на север, между [[Трявна]] и [[Дряново]], по долината на [[Дряновска река]], на протежение от 19,2 км — участък от третокласен път № 609 [[Дъбово (Област Стара Загора)|Дъбово]] — [[Трявна]] — [[Дряново]] — [[Буря (село)|Буря]].
 
През средата на възвишенията от [[Дряново]] до [[Трявна]] преминава и участък от трасето на жп линията [[Русе]] — [[Стара Загора]] — [[Подкова (село)|Подкова]] и отклонението от [[Царева ливада]] за [[Габрово]].
 
В западната част на възвишенията, на 16,5 от Габрово се намира етнографският резерват "[[Боженците]]", а в северната част, на 5 км от град [[Дряново]] — [[Дряновски манастир|Дряновския манастир]] и пещерата "Бачо Киро".
 
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-35-39|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-039.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-35-40|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-040.jpg|scale=1:100000}}
 
== Източници ==
„Голяма* Голяма енциклопедия България“България, БАН, т. 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София, 2011, ISBN 978-954-8104-26-5 / ISBN 978-954-398-139-7, с. 1495.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 128. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
[[Категория:Габрово]]
[[Категория:Възвишения в България]]
[[Категория:Предбалкан]]
[[Категория:Област Габрово]]
 
[[Категория:Област Велико Търново]]
{{България-мъниче}}
{{гео-мъниче}}