Уикипедия

Илия Бижев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Илия Бижев
| портрет = Iliq Bijev.JPG
[[Файл:Iliq| портрет-описание = Bijev.JPG|дясно|мини|250п|Илия Бижев (прав), съпругата му Любица със сина им Атанас (вляво), братът на Илия Бижев – Иван, и неговият син Кръстю. Солун, 1907 г.]]▼
| портрет-описание =
| px = 340
| описание = български революционер и общественик
| наставка =
| роден-дата = [[10 юли]] [[1882]]
| роден-място = [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], днес [[ГърцияОсманска империя]]
| починал-дата = [[14 ноември]] [[1966]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
▲[[Файл:Iliq Bijev.JPG|дясно|мини|250п|Илия Бижев (прав), съпругата му Любица със сина им Атанас (вляво), братът на Илия Бижев – Иван, и неговият син Кръстю. Солун, 1907 г.]]
'''Илия Иванов Бижев''' е [[българи|български]] [[общество|общественик]] и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
==Биография==
Илия Бижев е роден на [[22 юли]] [[1882]] година село [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Негов брат е [[Никола Бижев]], един от основните водачи на ВМОРО в Крушево, а [[Димитър Гущанов]] му е близък приятел.
 
Учи в [[Серско българско педагогическо училище|Серското педагогическо училище]], което завършва в 1903 година. На 18 годишна възраст Илия Бижев се присъединява към ВМОРО. Спомага утвърждаването на българското просветно дело в [[Валовища|Демирхисарско]] и [[Сяр|Серско]], като особено подпомага революционния кръжок в педагогическото училище. В 1903 година е избран за ръководител на Демирхисарския околийски революционен комитет. Многократно е арестуван и лежи в солунския затвор [[Еди куле]] през 1905-1906 година.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] заедно със [[Стойо Хаджиев]], е делегат на Демирхисарско при учреждаването на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] през [[1909]] година.
 
Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]], заедно с [[Яне Сандански]], [[Христо Чернопеев]], [[Тодор Паница]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Таската Серски]], при детронирането на [[Абдул Хамид II]].
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]], заедно със семейството си и това на малкия си брат Иван, се изселват в [[Мелник]] през [[1914]] година. Участва в [[Първа световна война|Първата световна война]] и след това трайно се установява в [[Петрич]]. След 1920 година е член на Окръжната постоянна комисия в Петрич.
 
Илия Бижев се занимава с учителство и търговия, а също е помощник-адвокат и общественик. През [[1924]] година, заедно с [[Иван Ангов]] и други е съосновател на тютюневата корпорация „Самуилова крепост“ в Петрич. Той е избран за председател на първия управителен съвет на кооперацията.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.356.</ref> На следващата година открива тютюнева фабрика със същото име в София и е неин първи директор.
 
Умира в [[София]] през [[1966]] година.<ref>[http://www.historymuseum.org/upload/fck_editor/Izvestia17.pdf Известия на НИМ, Том XVII, 2006, Олга Янева, „Непознатият Илия Бижев“, стр.95-107.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.</ref>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Илия_Бижев“.